Последният император
Последният император (на английски: The Last Emperor) е игрален филм – биографична историческа драма, копродукция на четири държави, излязъл по екраните през 1987 година, режисиран от Бернардо Бертолучи. Филмът е големия победител на 60-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 9 категории, печелейки всичките 9 от тях, в това число за най-добър филм и най-добър режисьор.[1][2]. Произведението е отличено и с приза „Златен глобус“ за най-добър филм.
Последният император | |
The Last Emperor | |
Режисьори | Бернардо Бертолучи |
---|---|
Продуценти | Джеръми Томас |
Сценаристи | Марк Пипло Бернардо Бертолучи |
Базиран на | от Пу И |
В ролите | Джон Лон Джоан Чен Питър О`Тул |
Музика | Риуичи Сакамото Дейвид Бърн Гонг Су |
Оператор | Виторио Стораро |
Монтаж | Габриела Кристиани |
Разпространител | Columbia Pictures |
Премиера | 23 октомври 1987 (Италия) 18 ноември 1987 (Ню Йорк) (САЩ) |
Времетраене | 160 минути |
Страна | Китай Италия Великобритания |
Език | английски мандарин |
Цветност | цветен |
Бюджет | 23,8 млн. щ.д. |
Приходи | 44 млн. щ.д. |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Последният император в Общомедия |
Сюжет
редактиранеПроизведението разказва историята за живота на Пу И – последният китайски император. Действието е обрисувано от възкачването му на престола като малко момче до хвърлянето му в затвора от китайските комунистически власти и последващото му реабилитиране.
В ролите
редактиранеАктьор | Роля |
---|---|
Джон Лон | Пу И – като възрастен |
Джоан Чен | Уан Юнг |
Питър О`Тул | Реджиналд Джонсън |
Риоченг Юнг | Комендантът |
Виктор Уонг | Чен Пао Шен |
Денис Дън | Бег Ли |
Риучи Сакамото | Амакасу [3] |
Продукция
редактиране„Последният император“ е първият игрален филм, за който е получено разрешение от китайското правителство да се снима в Забранения град в Пекин.
Награди и Номинации
редактиранеНагради на Американската филмова академия „Оскар“[4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добър адаптиран сценарий за Марк Пипло и Бернардо Бертолучи
- Награда за най-добра кинематография за Виторио Стораро
Награди „Златен глобус“ [4]
- Награда за най-добър филм
- Награда за най-добър режисьор за Бернардо Бертолучи
Източници
редактиране- ↑ Номинации и награди
- ↑ Награди „Оскар“ (60-а церемония) (официален сайт) // Архивиран от оригинала на 2014-10-01. Посетен на 2013-07-08.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Последният император“ // Internet Movie Database. Посетен на 30 декември 2015.
- ↑ а б IMDB – списък награди
Външни препратки
редактиране- „Последният император“ в Internet Movie Database
- „Последният император“ в Allmovie
- „Последният император“ в Rotten Tomatoes