Отваря главното меню

Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист.[1]

Бернардо Бертолучи
Bernardo Bertolucci
италиански режисьор

Роден
Починал
26 ноември 2018 г. (77 г.)
Филмова кариера
Активни години 1962 – 2018
Оскари Най-добър режисьор,
Най-добър адаптиран сценарий:
1987 Последният император
Златен глобус Най-добър режисьор,
Най-добър сценарий:
1988 „Последният император“
Награди на БАФТА Най-добър филм:
1989 „Последният император“
Други награди Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „Европейски филмови награди
Семейство

Уебсайт
Бернардо Бертолучи в Общомедия
Звездата на Бертолучи на Холивудската алея на славата
Кадър от „Конформистът“ (1970).

Носител е на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „БАФТА“, две „Европейски филмови награди“, 2 награди „Златен глобус“ и 2 награди „Оскар[2]. Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.[3]

Известни филми, режисирани от него, са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 16 март 1940 година в Парма, Италия,[4][5] в семейството на Нина и Атилио Бертолучи.[6] Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка.[6] Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди.[6] Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г.[4][6] На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.[4]

КариераРедактиране

Последно танго в ПарижРедактиране

Бумът на италианското кино затихва през 1970-те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 до 1981 г. е спрян от екрана.

Последните филмиРедактиране

По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема „Открадната красота“, последван от филма „Мечтатели“.

ФилмографияРедактиране

 
Звездата на Бертолучи на Холивудската алея на славата

ИзточнициРедактиране

  1. www.imdb.com
  2. Bernardo Bertolucci Awards. // IMDb. Посетен на 2 октомври 2014. (на английски)
  3. Bernardo Bertolucci | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 7 април 2015. (на английски)
  4. а б в Bernardo Bertolucci – Biography. // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)
  5. Bernardo Bertolucci – Biography. // Biography.com. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)
  6. а б в г Bernardo Bertolucci Biography. // Starpulse. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за