Пъдарско

българско село

Пъдарско е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.

Пъдарско
Общи данни
Население606 души[1] (15 март 2024 г.)
34,8 души/km²
Землище17,424 km²
Надм. височина208 m
Пощ. код4158
Тел. код031992
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ58983
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Брезово
Калин Калапанков
(БСП за България; 2023)
Кметство
   кмет
Пъдарско
Танчо Танчев
(БСП)

География редактиране

Селото се намира на 30 км от град Пловдив. Както повечето села в България, то е населено почти изцяло от възрастни хора, които обаче са дружелюбни и гостоприемни. Къщите са направени от кирпич (вид тухли, изработвани от кал, глина и пръчки). Почвите в района са изключително плодородни и работливите стопани отглеждат различни видове плодове и зеленчуци.

История редактиране

До 1934 година името на селото е Куруджиларе.

През размирните години в Османската империя (края на XVIII в. и началото на XIX) селото е опожарявано два пъти от кърджалии и еничари, въпреки че мнозинството от населението е било мюсюлманско, една част от българското население е избито, оцелелите жители на селото поемат, като своите предшественици, трудните пътеки на изгнаничеството. В селото не остава нито един българин. Даже старото му българско име е забравено.

Пъдарско става отново българско село след Освобождението. Турците постепенно се изселват. Селяни от съседните български села се заселват в Пъдарско, където изкупуват имотите им. Новите преселници са предимно бедни селяни, които нищетата е принудила да напуснат родните си села и да търсят препитание в Пъдарско. Макар и крайно бедни, новите жители на селото са будни и предприемчиви българи, жадуващи за по-добър щастлив живот. Между тях е Петър Арабаджията, брат на Иван Арабаджията, верен другар и съратник на Васил Левски. Той е председател на революционния комитет в с. Чернозем (Каратопрак), в чийто дом не един път отсяда Васил Левски на път от Карлово за Пловдив и обратно. Той е и депутат във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г. 

Между новите жители на Пъдарско има редица други будни и предприемчиви българи. Христо Личев, преселник от с. Дълго поле, с пето класно образование, е първият местен учител и секретар-бирник. Васил Митев Арбов от с. Каратопрак, със седмо класно образование, е образцов стопанин и един от основателите на читалището. Димитър Лапков от с. Р. Конаре пръв заменя дървеното рало с плуг, създава овощна и зеленчукова градина, облагородява овощни дръвчета, обзавежда малък разсадник за овошки. Пръв изпраща да учи сина си в гимназия. Стоян Славов от с. Р. Конаре – Горски пазач, също изпраща сина си да учи в гимназия. Къни Славов от с. Р. Конаре обзавежда два рибарника, зеленчукова и черничева градина, поставя водно колело (долап) над реката и използва водната сила за пълнене на рибарниците. Поставя началото на отглеждането на копринената буба и производството на пашкули.

Културни и природни забележителности редактиране

В центъра на село Пъдарско, до кметството, има паметник на дядо Петър Арабаджията, който е бил съратник на Левски.

Има читалище, в чиято сграда се помещава библиотека, картинна галерия, чиито картини са дарение от художника Никола Лапков, родом от село Главатар, пенсионерски клуб, и предстои откриване на Етнографски музей по случай 90-годишнината на читалището.

Редовни събития редактиране

Редовно събитие е местният традиционен събор, който се организира в последната събота на месец август.

На Архангелов ден църквата празнува своя патронен празник. По този случай се вари курбан.

Други редактиране

Футболният отбор на Пъдарско се казва „Сокол“. Отбора се намира „Б“ Областна група. Мениджър на отбора е Петър Петров, а капитан е Красимир Рашков. Отбора се радва на голяма посещаемост от хората в селото и околните села. Отборът разполага с едно от най-добрите спортни съоръжения в групата, като предстои ремонт на спортното съоръжение. През сезон 2017/18 отборът се състезава в „Б“ областна група – Север.