Пърличева къща
Пърличевата къща (на македонска литературна норма: Прличева куќа) е възстановена възрожденска къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Северна Македония. Роден дом на българския поет и писател Григор Пърличев, сградата е превърната в негова къща музей (Спомен куќа на Григор Прличев), част от Института за защита на паметниците на културата и музей – Охрид.[1]
| Пърличева къща Прличева куќа | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Архитект | Митко Паскали |
| Стил | възрожденски |
| Изграждане | начало на XIX век/2000 г. |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата, музей |
| Състояние | реставрирана |
| Пърличева къща в Общомедия | |
История редактиране
Къщата е разположена във Вароша, близо до Долни Сарай и „Света София“, в югоизточното подножие на по-високия охридски рид, на улица „Григор Пърличев“ № 66. Изградена е вероятно в първите десетилетия на XIX век. В 30-те години на XX век къщата е в руини – когато Кирил Пърличев се връща в Охрид след освобождението на града в 1941 година, не се установява в родния си дом, а в къщата на Ракичевич в долната част на града.[1]
Запазени са два документа за изгледа на оригиналната къща – скица на горния етаж от Нико Този от 1943 година, съхранявана в Държавния архив в София и картичка от 1915 година. В 1997 година е подета инициатива за възстановяване на къщата. Основният камък е положен в 1998 година. Архитект е охридчанинът Митко Паскали. Дарител е бизнесменът Минчо Йорданов. Къщата музей отваря врати на 6 февруари 2000 година.[1][2]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Меморијална куќа на Григор Прличев // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 8 септември 2017.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 54.