Пьотър Капица
Пьотър Леонидович Капица (на руски: Пётр Леонидович Капица) е руски физик, академик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.
Пьотър Капица Пётр Леонидович Капица | |
руски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Националност | Русия |
Учил в | Тринити Колидж Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Кеймбриджки университет |
Награди | Нобелова награда за физика (1978) |
Семейство | |
Баща | Леонид Капица |
Деца | Сергей Капица |
Пьотър Капица в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 8 юли 1894 година в Кронщат, Русия. От края на 1920-те години до 1934 година работи в Кеймбридж под ръководството на Ърнест Ръдърфорд. През 1934 при едно посещения в Съветския съюз той е задържан в страната и това слага край на съвместната му работа с Пол Дирак по разделяне на изотопи от газови смеси. През 1937 г. паралелно с Джон Франк Алън и Дон Мизенер откриват свръхфлуидността – свойството на вискозитета на течния хелий да става нула при много ниски температури. Враждата му с Лаврентий Берия особено неблаготворно се отразява на кариерата му през 1940-те години.
Умира на 8 април 1984 година в Москва на 89-годишна възраст.