Пол Дирак
Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан „най-чистата душа във физиката“[2], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.
Пол Дирак Paul Adrien Maurice Dirac | |
---|---|
английски физик | |
![]() Пол Дирак през 1933 г. | |
Роден | |
Починал | 20 октомври 1984 г.
|
Погребан | Талахаси, САЩ |
Религия | атеизъм |
Националност | ![]() |
Учил в | Кеймбриджки университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Кеймбриджки университет Флоридски университет |
Известен с | уравнение на Дирак; статистика на Ферми-Дирак |
Награди | ![]() |
Пол Дирак в Общомедия |
Биография редактиране
Пол Дирак е роден на 8 август 1902 година в Бристъл, Англия. Завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кеймбридж, където защитава докторат през 1926 г. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[3]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 г., уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.
През 1930 г. публикува „Принципи на квантовата механика“, книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[4] От 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кеймбридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 г. дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.
Личен живот редактиране
Семейство редактиране
Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Той осиновява двете деца на Маргит – Джудит и Габриел. В семейството се раждат още две дъщери – Мери Елизабет и Флорънс Моника.
Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси, през 1934 г., по време на вечеря в ресторант.[5] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 г. Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[6]
Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[7]
Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден, Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 г. прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света, посещавайки Япония заедно с Хайзенберг, и се завръща в Сибир.[7]
Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чиито корени намират в семейната среда, където е отраснал.[8]
Личност редактиране
Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“.[9] Когато Нилс Бор се оплаква, че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: „Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му“.[10] Дирак критикува интереса на Опенхаймер към поезията с думите: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.[11]
Признание редактиране
Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“. Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Копли и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честта от 1973 година.[12]
Памет редактиране
Дирак умира на 20 октомври 1984 г. в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[13] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл, е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[14] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението на Дирак на 13 ноември 1995 г.[13][15] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърля предложението, смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[16]
През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата „Посоки на физиката“ (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[17]
Източници редактиране
- ↑ P.A.M.Dirac Biography // Посетен на 22 юли 2018 г.
- ↑ The purest soul in physics
- ↑ Иван Тодоров. Пол Дирак и математичната физика // Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 15 юни 2007.Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ↑ Helge S. Kragh, Dirac: A scientific biography, Cambridge university press, 1990 (ISBN|0-521-38089-8)
- ↑ „Last call at The Annex: Nassau Street institution closes doors after more than 70 years“ by Sophia Ahern Dwosh with reporting by Euphemia Mu, The Daily Princetonian, 10 март 2006. Посетен на 6 февруари 2009.
- ↑ „Wigner's Sisters“ by Y. S. Kim, Department of Physics, University of Maryland, College Park, Maryland 20742, U.S.A.; written in 1995, article in Web site dedicated to Paul A. M. Dirac. Посетен на 8 май 2009.
- ↑ а б Nobel Lectures, Physics 1922 – 1941 // Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1965. Посетен на 21.2.2014.
- ↑ „Anti-matter and madness: British physicist Paul Dirac had a brilliant mind, but the joys of daily life flummoxed him“ Review of The Strangest Man by Graham Farmelo by Robin McKie, The Observer, 1 Feb. 2009. Посетен на 6 февруари 2009.
- ↑ Farmelo 2009, с. 89
- ↑ Paul Adrien Maurice Dirac // University of St. Andrews. Посетен на 24 ноември 2007.
- ↑ Kragh 1990, с. 258 citing Mehra 1972, с. 17 – 59
- ↑ Farmelo 2009, с. 403 – 404
- ↑ а б Dirac takes his place next to Isaac Newton // Florida State University. Архивиран от оригинала на 1997-04-27. Посетен на 15 април 2011.
- ↑ Al-Khalili, Professor Jim. Everything and Nothing, Nothing (documentary) // BBC Four, 28 Mar 2011. Посетен на 15 април 2011.
- ↑ Paul Dirac // Gisela Dirac. Посетен на 15 април 2011.
- ↑ Farmelo 2009, с. 414 – 15
- ↑ Public Dirac Lecture 2008 // University of New South Wales. Архивиран от оригинала на 2008-05-12. Посетен на 5 юни 2008.
Библиография редактиране
- Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
- Лекции по квантовата механика (1966 г.)
- Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теория на квантовите полета.
- Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
- Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.
Използвана литература редактиране
- Capri, Anton Z. Quips, Quotes, and Quanta: An Anecdotal History of Physics. Hackensack, New Jersey, World Scientific, 2007. ISBN 981-270-919-3. OCLC 214286147. Посетен на 8 юни 2008.
- Crease, Robert P., Mann, Charles C. The Second Creation: Makers of the Revolution in Twentieth Century Physics. New York, New York, Macmillan Publishing, 1986. ISBN 0-02-521440-3. OCLC 13008048.
- Farmelo, Graham. The Strangest Man: the Life of Paul Dirac. London, Faber and Faber, 2009. ISBN 0-465-01827-0. OCLC 426938310.
- Gamow, George. Thirty Years That Shook Physics: The Story of Quantum Theory. Garden City, New York, Doubleday, 1966. ISBN 0-486-24895-X. OCLC 11970045. Посетен на 8 юни 2008.
- Heisenberg, Werner. Physics and Beyond: Encounters and Conversations. New York, New York, Harper & Row, 1971. ISBN 0-06-131622-9. OCLC 115992.
- Kragh, Helge. Dirac: A Scientific Biography. Cambridge, Cambridge University Press, 1990. ISBN 0-521-38089-8. OCLC 20013981. Посетен на 8 юни 2008.
- Mehra, Jagdish. The Golden Age of Theoretical Physics: P. A. M. Dirac's Scientific Works from 1924 – 1933 // Aspects of Quantum Theory. Cambridge, University Press, 1972. ISBN 0-521-08600-0. OCLC 532357. с. 17 – 59.
- Schweber, Silvan S. QED and the men who made it: Dyson, Feynman, Schwinger, and Tomonaga. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 1994. ISBN 0-691-03685-3. OCLC 28966591.
- Zee, A. Quantum Field Theory in a Nutshell. Princeton, New Jersey, Princeton University Press, 2010. ISBN 978-1-4008-3532-4. OCLC 318585662.
Вижте също редактиране
- Уравнение на Дирак
- Функция на Дирак (Делта функция)
- Константа на Дирак
- Морето на Дирак
Външни препратки редактиране
- Из История на физиката
- „Морето“ на Дирак
- П. Дирак, Еволюция на представите на физиците за картината на природата Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.
- Dirac Medal of the International Centre for Theoretical Physics
- Free online access to Dirac's classic 1920s papers from Royal Society's Proceedings A ((en))
- Annotated bibliography for Paul Dirac from the Alsos Digital Library for Nuclear Issues Архив на оригинала от 2019-05-02 в Wayback Machine. ((en))
- Dirac Medal of the World Association of Theoretical and Computational Chemists (WATOC) ((en))
- The Paul Dirac Collection at Florida State University Архив на оригинала от 2012-04-29 в Wayback Machine. ((en))
- The Paul A. M. Dirac Collection Finding Aid at Florida State University Архив на оригинала от 2007-04-02 в Wayback Machine. ((en))
- Letters from Dirac (1932 – 36) and other papers, held in the Personal Papers archives of St John's College, Cambridge, UK ((en))
- Oral History interview transcript with Dirac 1 април 1962, 6, 7, 10, & 14 май 1963, American Institute of Physics, Niels Bohr Library and Archives Архив на оригинала от 2014-08-29 в Wayback Machine. ((en))
- Photos of Paul Dirac at the Emilio Segrè Visual Archives, American Institute of Physics ((en))
- О Конър, Джон Дж. и др. MacTutor History of Mathematics archive // Пол Дирак. Университет "Сейнт Андрюс". ((en))
- Пол Дирак на сайта на Mathematics Genealogy Project ((en))
- 2010 юни 24 – ScienceTalk Part 1 of interview with Graham Farmelo author of The Strangest Man of Science Part 2 ((en))
- Photocopies of Dirac's papers from the Florida State University collection, held under Dirac's name in the Archive Centre of Churchill College, Cambridge, UK ((en))
Филм за Дирак редактиране
Джоузеф Лармър | → | Лукасов професор (1932 – 1969) | → | Джеймс Лайтхил |