Уикипедия

Пол Дирак

Английски физик

Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан „най-чистата душа във физиката“[2], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.

Пол Дирак
Paul Adrien Maurice Dirac
английски физик
Пол Дирак през 1933 г.
Пол Дирак през 1933 г.
Роден
Починал
ПогребанТалахаси, САЩ
Религияатеизъм
НационалностFlag of England.svg Англия
Учил вКеймбриджки университет[1]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вКеймбриджки университет
Флоридски университет
Известен суравнение на Дирак;
статистика на Ферми-Дирак
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1933)
Пол Дирак в Общомедия

БиографияРедактиране

Пол Дирак е роден на 8 август 1902 година в Бристъл, Англия. Завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кеймбридж, където защитава докторат през 1926 г. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[3]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 г., уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.

През 1930 г. публикува „Принципи на квантовата механика“, книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[4] От 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кеймбридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 г. дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.

Личен животРедактиране

СемействоРедактиране

 
Пол Дирак със съпругата си в Копенхаген през юли 1963 г.

Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Той осиновява двете деца на Маргит – Джудит и Габриел. В семейството се раждат още две дъщери – Мери Елизабет и Флорънс Моника.

Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси, през 1934 г., по време на вечеря в ресторант.[5] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 г. Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[6]

Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[7]

Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден, Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 г. прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света, посещавайки Япония заедно с Хайзенберг, и се завръща в Сибир.[7]

Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чиито корени намират в семейната среда, където е отраснал.[8]

ЛичностРедактиране

Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“.[9] Когато Нилс Бор се оплаква, че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: „Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му“.[10] Дирак критикува интереса на Опенхаймер към поезията с думите: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.[11]

ПризнаниеРедактиране

Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“. Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Копли и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честта от 1973 година.[12]

ПаметРедактиране

 
Гробът на Дирак в Розелаун, Талахаси, Флорида. На същото място е погребана и съпругата му Марси.

Дирак умира на 20 октомври 1984 г. в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[13] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл, е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[14] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението на Дирак на 13 ноември 1995 г.[13][15] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърля предложението, смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[16]

През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата „Посоки на физиката“ (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[17]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ P.A.M.Dirac Biography. // Посетен на 22 юли 2018 г.
  2. ↑ The purest soul in physics
  3. ↑ Иван Тодоров. Пол Дирак и математичната физика. // Архивиран от оригинала на 29 септември 2007. Посетен на 15 юни 2007. Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
  4. ↑ Helge S. Kragh, Dirac: A scientific biography, Cambridge university press, 1990 (ISBN|0-521-38089-8)
  5. ↑ „Last call at The Annex: Nassau Street institution closes doors after more than 70 years“ by Sophia Ahern Dwosh with reporting by Euphemia Mu, The Daily Princetonian, 10 март 2006. Посетен на 6 февруари 2009.
  6. ↑ „Wigner's Sisters“ by Y. S. Kim, Department of Physics, University of Maryland, College Park, Maryland 20742, U.S.A.; written in 1995, article in Web site dedicated to Paul A. M. Dirac. Посетен на 8 май 2009.
  7. ↑ а б Nobel Lectures, Physics 1922 – 1941. // Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1965. Посетен на 21.2.2014.
  8. ↑ „Anti-matter and madness: British physicist Paul Dirac had a brilliant mind, but the joys of daily life flummoxed him“ Review of The Strangest Man by Graham Farmelo by Robin McKie, The Observer, 1 Feb. 2009. Посетен на 6 февруари 2009.
  9. ↑ Farmelo 2009, с. 89
  10. ↑ Paul Adrien Maurice Dirac. // University of St. Andrews. Посетен на 24 ноември 2007.
  11. ↑ Kragh 1990, с. 258 citing Mehra 1972, с. 17 – 59
  12. ↑ Farmelo 2009, с. 403 – 404
  13. ↑ а б Dirac takes his place next to Isaac Newton. // Florida State University. Посетен на 15 април 2011. Архив на оригинала от 1997-04-27 в Wayback Machine.
  14. ↑ Al-Khalili, Professor Jim. Everything and Nothing, Nothing (documentary). // BBC Four, 28 Mar 2011. Посетен на 15 април 2011.
  15. ↑ Paul Dirac. // Gisela Dirac. Посетен на 15 април 2011.
  16. ↑ Farmelo 2009, с. 414 – 15
  17. ↑ Public Dirac Lecture 2008. // University of New South Wales. Посетен на 5 юни 2008. Архив на оригинала от 2008-05-12 в Wayback Machine.

БиблиографияРедактиране

  • Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
  • Лекции по квантовата механика (1966 г.)
  • Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теория на квантовите полета.
  • Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
  • Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.

Използвана литератураРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Филм за ДиракРедактиране

Джоузеф Лармър → Лукасов професор (1932 – 1969) → Джеймс Лайтхил
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пол_Дирак&oldid=11801859“.