Рабетино (на македонска литературна норма: Рабетино) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Рабетино
Рабетино
— село —
Панорама на Рабетино
Панорама на Рабетино
41.5442° с. ш. 21.0664° и. д.
Рабетино
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областРабетинкол
Надм. височина805 m
Население3 души (2002)
Пощенски код6258
Рабетино в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

В XIX век Рабетино е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век,[1] а „Свети Димитър“ е от средата на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рабетин (Rabétine) е посочено като село с 8 домакинства с 38 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рабетино живеят 100 българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рабетино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[5]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рабетино има 112 българи екзархисти.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ребетино:[8]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
15 25 24 4 28 23 45 68

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рабетино като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности

редактиране
Родени в Рабетино
  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  8. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007