Радейна (на сръбски: Радејна или Radejna) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Радейна
Радејна/Radejna
43.05° с. ш. 22.8317° и. д.
Радейна
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина776 m
Население84 души (2011)
Телефонен код010

География

редактиране

Село Радейна се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Цариброд (Димитровград) го дели бърдото Козарица.

Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: Пъртопопинци и Бребевница – на изток, Петърлаш и Пъскашия – на запад, Цариброд и Бачево – на юг, както и Смиловци – на север.

Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.

Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на 15 век. В регистър на Видинския санджак от 1454 – 1455 година се споменава пустото село Радевина, намиращо се в каза Шехиркьой (Пирот).[1] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Радейне е отбелязано като село с 60 домакинства, 3 неженени и 3 вдовици.[2] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година е отбелязан един джелеп в село Радеине на име Йове Чучин.[3] Тази информация се потвърждава в джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година. Името на джелепа е разчетено като Йова Джуджин, който продължава да има задължението да предаде на държавата 30 овце.[4] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават трима войнуци от селото – Тошко Йовкин, Дане Йовкин и Дойне Куин.[5]

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци.

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Радейна е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

През двадесетте и тридесетте години на 20 век местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционна организация (ВЗРО) "Въртоп„. От Радейна е един от най-видните членове и организатори на „Въртоп“, Нацко Илиев.

През 1895 година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875 – 1944) от Трън. През 1900 година се изгражда специална сграда за основно училище. От 1921 до 1937 обучението в местното училище се провежда на сръбски език, а учителите са сърби и черногорци, а от 1937 до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От 1941 до 1976 година обучението е предимно на български език, учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на Втората световна война). През 1976 година основното училище в селото е закрито.

През 1970 година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.

Население

редактиране

Населението на Радейна е предимно българско. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от България (1878 – 1920), то се разпределя по следния начин:

През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села – предимно от селата в районите Забърдие и Висок, днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.

През 1948 година селото има 540 жители, през 1948 – 549, през 1991 – 133, а според последното преброяване от 2011 те са 84 души.

Културни и природни забележителности

редактиране

Две малки църкви – „Св. Георги“ и „Св. Въведение Господне“[6]

Личности

редактиране
  • Нацко Илиев (1907 – 3 октомври 1931) – деец на националноосвободителното движение на българите в Западните покрайнини[7]
  • Ружица Алексова (р. 1962 в Димитровград) – спортист, шампион на Югославия (1985) и рекордьор по стрелба с пистолет за инвалиди, олимпийски шампион на параолимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996)
  • Иван Манчев (роден 1960 в Димитровград) – атомен физик
  • Петър Геров (роден 1933 в Радейна) – поет
  • Милован Пенков (роден 1963 в Радейна) – художник
  • Томица Стоилков (роден 1961 в Димитровград) – поет
  • Господин Василев Раденски (баща – Васил Димитров Алексов) ([1915]-[2004] роден в Радейна)-строителен инженер
  • Боряна Господинова Хаджиева (Раденска) (родена [1946] в гр. София) – химик, доцент Софийски Университет
  • Стефка Господинова Раденска-Лоповок (родена [1951] в гр. София) – лекар, професор, гр. Москва, Русия.

Литература

редактиране
  • Миланов, Љубомир J. Радејна, Димитровград 2002
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166 – 167, Ниш 2001, с.184 – 198
  1. Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 76
  2. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 191.
  3. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 152.
  4. Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 149., архив на оригинала от 10 май 2017, https://web.archive.org/web/20170510113455/http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf, посетен на 18 март 2017 
  5. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236 – 237
  6. Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.38
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 946.