Петърла̀ш или Пъртела̀ш[1] (на сръбски: Петерлаш или Peterlaš, до 2009 Петрлаш или Petrlaš[2]) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Петърлаш
Петерлаш/Peterlaš
43.0636° с. ш. 22.7872° и. д.
Петърлаш
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина793 m
Население33 души (2002)

География

редактиране

Село Петърлаш се намира в района, известен като Забърдие (Забърге), на 6 километра северозападно от Цариброд, в карстов район. От общинския център го дели бърдото Козарица.

Землището на селото обхваща 21 кв. км и граничи със землищата на Цариброд и Пъскашия на юг и югозапад, Чиниглавци и Велико село на запад, Одоровци и Гуленовци на север, Смиловци на североизток и Радейна на изток.

Махалите на селото са: Горна махала, Долна махала и Сред село.

В пещерите край Петърлаш са намерени керамични съдове от Бронзовата и Желязната епоха. В селото и край него са намерени останки и от следващите епохи.

Селото се споменава в османо-турски документи от 1447 година. През първия период османското владичество то е било изцяло или частично войнушко. Тогава Петърлаш е включено в състава на каазата Шехиркьой (Пирот).

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Петърлаш е отбелязано като село с 16 домакинства, 7 неженени жители и една вдовица.[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Петралаш с 26 джизие ханета (домакинства).[4]

През 60-те години на 19 век през землището на селото е прокаран т.нар. Митхадпашов път, който свързва Пирот с Петрохан (Днес този път не се използва, но останки от калдъръма му може още да се видят).

По време на сръбската окупация от 1878 година и първата половина на 1879 година Петърлаш спада към Височкия срез на Пиротски окръг. От 1879 до 1920 година е в границите на България. Граничната линия, прокарана по силата на Берлинския договор, оставя една част от землището на Петърлаш в Сърбия.[5] В Княжество България селото е част от Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община Смиловци. През 1882 година в селото се открива основно училище.

По време на Сръбско-българската война, на 2 ноември 1885 г. една чета от царибродското опълчение води край селото отбранителен бой срещу настъпващи сръбски кавалерийски и пехотни части, като е принудена да се оттегли към Калотина.[6] На 11-13 ноември българските войски водят край селото настъпателни сражения със сръбски части.[7]

Осем жители на Петърлаш загиват в Балканските войни (1912-1913).[8]

При включването на България в Първата световна война, към 1 октомври 1915 година в Петърлаш е разположен щабът на 25 Драгомански полк.[9] Седем местни жители са наградени с военни отличия за участието им в Първата световна война.[10]

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Петърлаш е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия). През 1941-1944 година Петърлаш, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление.

През 1968 година училището в селото е закрито. През 1970 година Петърлаш е електрифицирано.

Население

редактиране

Населението на Петърлаш е предимно българско. Според данните от преброяванията то се разпределя по следния начин:

  • 1881 г. – 390 д.
  • 1887 г. – 477 д.
  • 1892 г. – 505 д.
  • 1900 г. – 536 д.
  • 1905 г. – 575 д.
  • 1921 г. – 620 д.
  • 1948 г. – 610 д.
  • 1953 г. – 572 д.
  • 1961 г. – 428 д.
  • 1971 г. – 277 д.
  • 1981 г. – 148 д.
  • 1991 г. – 81 д.
  • 2002 г. – 33 д.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • Църква „Св. Троица“, строена в средата на 19 век. Изградена е от дялан камък, покрита с каменни плочи, а по-късно е препокрита с керемиди.[11] За иконостаса се знае, че е от 1892 г.[11] Според местни предания на мястото на сегашната църква е имало друга. Селският патронен празник е „Св. Троица“. Пред църковния двор се извисява бор, който навремето е бил донесен от Рилския манастир от местен селянин на име Кирил Павлов, който също така донесъл през 1903 г. и камбаната на църквата от Самоков.[11]
  • Останки от по-стар храм в местността Горешняк, за който се твърди, че е бил първият манастир „Св. Кирик и Юлита“, който по-късно е изместен в района на село Смиловци, където и до днес функционира - Смиловския манастир.[11]
  • На север от селото се намират няколко известни в Сърбия пещери, които често са наричани и Одоровски по името на съседното село Одоровци. Те са Главна пещера (Попова печ), открита през 1966 година и изследвана след 1968, Кристална (Данчулица), Джеманска пропаст, Тъвна дупка, Неделина дупка и Оджина (Ходжина) дупка или Яма.

Личности

редактиране
  1. Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144, 147.
  2. ЗАВОД ЗА СТАТИСТИКУ, СИСТЕМАТСКИ СПИСАК НАСЕЉА У РЕПУБЛИЦИ СРБИЈИ, Београд, 2011.ISBN 978-86-6161-013-4
  3. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 188.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 291
  5. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14.
  6. История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 262.
  7. История на Сръбско-българската война 1885 год., София 1925, с. 567, 573, 584-586, 614, 617, 623-624.
  8. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913) Архив на оригинала от 2016-09-19 в Wayback Machine., balkanwars.archives.bg, посетен на 9 юни 2016 г.
  9. Българската армия в Световната война 1915-1918, г., т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година. Настъплението на Първа армия през границата от 1 до 14 октомврий, София 1936, с. 907.
  10. България в Първата световна война, archives.bg, посетен на 9 юни 2016
  11. а б в г Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.38
  12. Симов, Йордан. Спомени за ВЗРО и за Асен Николов // Македонски преглед XLІ (2). 2018. с. 144-145, 147-150.

Литература

редактиране
  • История на Сръбско-българската война 1885 год. София, Държавна печатница, 1925.
  • Манчев, Ангелина. Материјал за фонетику говора села Петрлаш у општини Димитровграда, Прилози проучавању језика, Нови Сад, 1967, књ. 3, с. 177 – 188
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166-167, Ниш 2001, с.184-198
  • Николова, Весна. Музейна сбирка в Димитровград (двуезично издание), Димитровград 2000
  • Ставров, Станимир. Петрлаш – село, које нестаје, Димитровград 2000
  • Чирич, Йован. Селища в Димитровградски край, ч.III, сп. Мост, бр. 82, Ниш 1983