Рáдилово е село в Южна България. То се намира в община Пещера, област Пазарджик.

Радилово
      
[[Файл:
Radilovo Gerb.jpg
|110x70п|Герб]]
Централният площад на Радилово
Централният площад на Радилово
Общи данни
Население 1418 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1385 (НСИ)
Землище 45,183 km²
Надм. височина 406 m
Пощ. код 4590
Тел. код 03556
МПС код РА
ЕКАТТЕ 61371
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Пещера
Йордан Младенов
(БСП)
Кметство
   кмет
Радилово
Благой Харизанов
(независим)
Радилово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 14-ия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Разположено е на един скат на величествените Родопи. Река Джурковица, наричана от някои Пишманка, дели селото на 2 части – Старата махала на север и Новата махала на юг. Надморската височина на селото е 405,6 метра при училището.

Землището на селото граничи с тези на селата Капитан Димитриево на север, Бяга на изток, Пещера на югозапад и Дебращица на запад.

Местностите в землището на село Рáдилово са около 200 – Перперяк, Клъпатаница, Арабска скала, Вийовица, Дуроданица (или Дурданица), Куманица, Урсолово, Къндръта, Потом, Шлямника, Въбела, Юрта, Капил, Упъта, Сора нива, Чилински връх, Сакарица и др.

Имената са свързани с някои традиционни разбирания на населението за обкръжаващите ги места, като например Сора нива и Капил най-вероятно са били места за общоселски ритуали като начало на жътвата, оротници и други. На такива места е имало капища, на които Българите правят курбани на празниците си. Наименованието Урсолово е производно на латинската дума „Урсул“ (мечка) откъдето вероятно през власите живели в региона е дошло и наименованието.

ИсторияРедактиране

Селото по-рано е носило друго име. Още преди турско се е наричало Войново. Възможно е това име да иде от войниците, охранявали някогашния стар път на прохода за Беломорието. Предполага се, че това е било в първите години на османската власт. Предполага се също, че днешното име на селото произлиза от името на дядо Ради, който в опита си да избяга от турците бяга в тази местност и я нарича „Земя рай“. По късно на негово име е кръстено името на селото – Рáдилово.

Населението на селото през Априлското въстание е било 1000 души според „Юбилейна книга“ на Йерелиев и Петлешков – 1926 г. След освобождението 1887 г. то е било 1435 души, 1890 нараства на 1514, 1920 г. – 1914 души, 1926 г. – 2212 души, 1940 г. – 2536 души, 1950 г. – 2802 души, 1955 г. – 2716 души. Дотогава, въпреки войните, изселванията и др., населението нараства. Оттам нататък започва да намалява.

Близостта на селото с Батак, Брацигово, на пътя към Панагюрище и Копривщица, по естествен път го свързва с Априлското въстание. Всички организационни и революционни дейности са ставали с дейното участие на хората от Рáдилово, за което е споменато в книгите на Захари Стоянов, Георги Божинов и други.

РелигииРедактиране

Религията в Рáдилово винаги е била православна християнска. Църквата в селото е реставрирана, построени са нови помещения към нея за библиотекарска дейност. Хорът на миряните от селото също развива дейност.

Всички събития, свързани с православната религия, се радват на многобройни посещения, включително и от много гости, дошли специално за тях.


Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 6 май Гергьовден се провежда събор на селото.

На Никулден – 6 декември, голяма част от селото се събира на „Никулска черква“, където се служи църковна служба.

ЛичностиРедактиране

Тодор Банчев Хайдутина

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране