Радой Сираков
Радой Ичов Сираков е български офицер (генерал-майор), началник на 9-а пехотна плевенска дивизия.
| Радой Сираков | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За военна заслуга“ Орден „Стара планина“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 14 декември 1921 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография
редактиранеРадой Сираков е роден на 6 юли 1861 г.[1] в Угърчин, Ловешко в семейството на Ичо Ботев Сираков[2].
През 1882 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи във Варненска № 20 пеша дружина, 8-и пехотен приморски полк, 13-и пехотен рилски полк и като началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1906 г. е произведен в чин генерал-майор.
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) е началник на 9-а пехотна плевенска дивизия. Тя се сражава при Одрин, като част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), и в Чаталджанската операция, като част от Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев).
Във войната със съюзниците, генерал Сираков е начело на Самоковския отряд и води лявото крило на българските войски в Кресненското сражение. По-късно е началник на главното интендантство. Уволнен е от служба на 7 април 1915 година.
Генерал-майор Радой Сираков умира на 14 декември 1924 година[3].
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1882)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (1887)
- Майор (1892)
- Подполковник (1896)
- Полковник (15 ноември 1900)
- Генерал-майор (1906)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ III степен
- Княжески орден „Св. Александър“ V степен
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове (20 декември 2012, посмъртно)[4]
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 96
- Гинчев, Г., Междусъюзническата война 1913 г. София, 1963, Държавно военно издателство, стр. 161 – 163
- Шойков, Цачо, Мустакерски, Пано. Музикални дейци и самодейци от Угърчинския район. София, Издателство „Музика“, 1991.
