Отваря главното меню

Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е българска военна част.

Девета пехотна плевенска дивизия
9-th Pleven division.jpg
Паметна плоча в чест на героите от Девета плевенска пехотна дивизия в Плевен
Информация
Активна 1904 – 1919
Държава България
Тип Пехота
Гарнизон/щаб Плевен
Битки/войни Дойранската епопея
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Владимир Вазов
ген. Стефан Нерезов
Девета пехотна плевенска дивизия в Общомедия

ФормиранеРедактиране

Девета пехотна плевенска дивизия е формирана през 1904 г. в Плевен, като в състава и влизат 2 бригади – 4-ти, 17-ти, 33-ти и 34-ти пехотни полкове, както и 9-ти дивизионен артилерийски полк. През Балканската война (1912 – 1913) към дивизията е създадено „балонно отделение“. Разформирана е през юли 1919 г.

Балканска война (1912 – 1913)Редактиране

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Радой Сираков. Тя се сражава при Одрин, като част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов), и в Чаталджанската операция, като част от Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев).

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[1]

Печат на Първа бригада на Девета дизиия, 1916 г.
Командирът на Девета дивизия полковник Владимир Вазов (вторият отляво) при Фурка, 20 февруари 1917 г.
Началникът на щаба на Девета дивизия полковник Димитър Мустаков, Фурка, 1917 г.

Командване и съставРедактиране

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Девета артилерийска бригада

При военните действия срещу Сърбия, на 1 октомври 1915 дивизията атакува противника на фронта Балта Бериловци, прохода Свети Никола, Писана бука и Чипровския проход. Опитите за атака и овладяване на противниковите позиции по хребетите на Модра стена и Дренова глава, остават без резултат. След това силите на дивизията са насочени към Нишкия укрепен пункт, който е овладян на 4 ноември. [2] По време на Косовската операция (10 ноември – 4 декември 1915 г.), заедно с 6-та дивизия, настъпвайки по две направления, без особена съпротива към 24 ноември 1915 г. успяват да проникнат към Прищина.[3]. На южния фронт, в началото на септември 1918 г., дивизията заема участъка от село Даутли до Дойранското езеро. В състава и влизат 17 пехотни дружини, 119 оръдия, 34 минохвъргачки, 184 картечници и 1 ескадрон.[4]

Дивизията е най-известна с отбранителните си действия в Дойранската епопея (16 – 19 септември, 1918 г.)[5].

Втора световна войнаРедактиране

В 1943 – 44 г. е в състава на Първи окупационен корпус в Поморавието, след което участва в заключителния етап на Втората световна война (1944 – 1945 г.).

НачалнициРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

# звание име дати
1. Генерал-майор Павел Христов от 1904
Генерал-майор Радой Сираков Балканска война
Генерал-майор Стефан Нерезов септември 1915 – 2 декември 1916
Полковник Владимир Вазов 1 март 1917 – 1918
Генерал-майор Константин Коцев 1939 – 1940
Полковник Димитър Янчев 1940 – 13 септември 1944
Генерал-майор Михаил Захариев 14 септември 1944 – 1944
Полковник Иван Бъчваров 23 януари – 28 август 1950 г.

БележкиРедактиране

  1. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
  2. Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно Военно Издателство, стр. 263
  3. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 270
  4. Нойков, С. Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателско фонд, стр. 147
  5. Пейчев, А. и др, 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 284

ИзточнициРедактиране

  • Нойков, Стефан Защо не победихме (1915 – 1918), София, 1922, Печатница на Армейския военно-издателски фонд
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница