Радостина Александрова
Радостина Ивайлова Александрова е български биолог вирусолог, морфолог и биохимик.[1] Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН.[2] Тя е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 150 публикации в български и международни списания и сборници от конференции, 6 глави в книги, над 100 научнопопулярни статии и повече от 600 участия в научни форуми.[3] Семестриално е завършила специалността „Журналист-кореспондент“ към Факултета за обществени професии на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1991 г.
| Радостина Александрова | |
| Родена | Радостина Ивайлова Александрова
|
|---|---|
| Медицина | |
| Област | вирусология, морфология, биохимия |
| Работила в | Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките |
Биография
редактиранеРадостина Александрова е родена на 20 юли 1966 г. в София, Народна република България. По собствените ѝ думи завършва с пълно отличие и златен медал 29-та гимназия, преди това учи в 125-о училище.[3] През 1991 г. завършва Биологическия факултет на Софийския университет, специалност „Биология и микробиология“, специализира вирусология. През 1993 г. постъпва като специалист биолог в ИЕПП – БАН (днес Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей, ИЕМПАМ), от 2011 г. е доцент по „Морфология“ към ИЕМПАМ,[1] а в края на 2018 г. става професор.
Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България и на Българското анатомично дружество. Специализирала е в Института за изследване на рака към Словашката академия на науките в Братислава, Словакия; Националния медицински център в Будапеща, Унгария; Университета в Копенхаген, Дания. Гост-изследовател е в Университета в Рейкявик, Исландия.
Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” – от 1998 г. към лаборатория „Вирусология”, от 2007 г. до 2015 г. към катедра „Генетика” и от 2016 към катедра „Биохимия”. В периода 2011-2014 г. води упражнения по Биология на човека на студенти по медицина в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”. От 2012 г. е преподавател в Училището за докторанти на БАН (курсове в областта на вирусологията, имунологията, патобиохимията, генетика на рака и експериментална онкология и онкофармакология, клетъчно и тъканно инженерство). Лектор е в международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия и представя цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия, Словения и Турция. Ръководител е на 8 научно-изследователски проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител на България в 7 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организира провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително с международно участие. Ръководител на дипломанти, докторанти, постдокторанти и специализанти от страната и чужбина.
Професионалните ѝ интереси са в областта на клетъчната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, костното тъканно моделиране и наномедицината.
През същата година получава награда от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в кампанията „Направи добро“.[ неясно? ]
Автор е на книга с кратки истории „Между редовете“ (Еlestra, 2021).
Източници
редактиране- ↑ а б Рецензия на проф. д-р Радка Аргирова, дмн // iempam.bas.bg. Посетен на 2 декември 2020.
- ↑ „Проф. Радостина Александрова: Изпитват 5 варианта за ваксина срещу COVID-19“ // nauka.bg, 15 април 2020. Посетен на 2 декември 2020.
- ↑ а б „Интервю с доц. Радостина Александрова: Движещата сила е любовта“ // nauka.bg, 30 юли 2018. Архивиран от оригинала на 2020-12-05. Посетен на 2 декември 2020.