Райна Княгиня

българска революционерка

Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

Райна Княгиня
българска революционерка
Родена
Райна Футекова
Починала
29 юли 1917 г. (61 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
БащаГеорги Футеков
МайкаНона Налбантска
Братя/сестриЗахарий Футеков
ДецаИван Дипчев
Райна Княгиня в Общомедия

Биография

редактиране

Райна Футекова е родена в Панагюрище на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 г. в семейството на свещеника Георги Футеков (1830 – 1876). Майка ѝ е Нона Налбантска (1835 – 1923). Семейството има 6 деца: Райна, Атанас, Мария, Васил, Пена и Захари.[1]

По-късно Райна Футекова става известна с името Райна Княгиня след завръщането си от Русия,[2] изглежда като препратка към известната по това време пиеса на Добри Войников „Райна Княгиня“.[3]

В ученическите си години Райна Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.[2]

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Историята на Райна е отразена и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.[4]

След намесата на европейски дипломати Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български език, като това е първата книга върху Априлското въстание. Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.

 
Паметник на Райна Княгиня в Панагюрище

Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Райна и съпругът ѝ Васил Дипчеви имат 5 синове, 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 невръстни деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.

Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, а името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара София.[2]

За нея Райна Костенцева пише: „Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от смъртта ѝ, но аз не мога да я забравя и да я прежаля (...) И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин“.[5]

Загубила представа за реалността,[6] умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.[7]

Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).

На 22 април – деня на освещаването му – Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има 2 лица и е поръбено със сърмена ивица.

Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива 1 ново знаме, което е копие на оригиналното.[8]

Семейство

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамаскин Велешки
(1817 – 1877)
 
Васил Дипчев
(1847 – 1908)
 
Райна Княгиня
(1856 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дипчев
(1885 – 1954)
 
Георги Дипчев
(1887 – 1950)
 
Владимир Дипчев
(1890 – 1944)
 
Петър Дипчев
(1892 – 1906)
 
Асен Дипчев
(1894 – 1964)
 
Гина Дипчева
 

Първият ѝ син Иван е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-и випуск, а след това и Генералщабната академия с отличен успех. Участва в 3-те войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. Заради участие в преследването на четата на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, считани за герои от комунистическата власт, е осъден е на смърт в Троян през 1954 г. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.

Вторият ѝ син Георги е роден през 1889 г. Завършва Морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.

Третият ѝ син Владимир е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян без съд и присъда.

Четвъртият й син Петър е роден през 1892 г. Умира много млад, едва 15-годишен – играейки си с пистолета на свой брат, неволно се прострелва фатално през 1907 г.

Петият ѝ син Асен е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на Тутраканската крепост през септември 1916 г. Редникът е сред първите българи, които влизат в тази дотогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След това довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете в Македония на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на премиера Александър Стамболийски. След 9 септември 1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.

Родната къща на Райна Княгиня в Панагюрище е превърната в музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.[9]

 
Семейният гроб на Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева в парцел 44 на Софийските централни гробища (42°42′46.9″ с. ш. 23°19′53.3″ и. д. / 42.713028° с. ш. 23.331472° и. д.)

В родния ѝ град Панагюрище е открит паметник на Райна Княгиня на 2 май 2006 г.

Връх на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.[10]

На името на Райна Княгиня са наречени редица обекти, организации и др.

Вижте също

редактиране
  • Автобіографія панагюрской учительницы Райны Георгіевой, прозванной турками Болгарскою королевной. Преводъ съ болгарскаго Болгарина М. Изданиіе Дамскаго Отдленія Славянскаго Благотворительнаго Комитета. Москва, 1877; Райна княгиня. (Автобиография). Прев. Т. Панайотова. С., 1935
  • Райна княгиня. Автобиография, документи и материали. Съст. В. Паскалева, Р. Патърчанова. С.: Наука и изкуство, 1976
 
Скулптура „Свобода или смърт“

Библиография

редактиране

Източници

редактиране
  1. Нона Налбантска // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-20. Посетен на 20 декември 2019 г.
  2. а б в Документален филм „Потомците“ Архив на оригинала от 2017-03-08 в Wayback Machine., 2017 г., Би Ай Ти Телевизия
  3. https://bulgarianhistory.org/krivorazbranata-civilizacia/
  4. Дженюариъс А. Макгахан, „Турските зверства в България“, София, 1880 г.
  5. Костенцева, Райна. Моят роден град София. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 142 - 142.
  6. Тоня Туртурикова, Георги Туртуриков. Българските амазонки от 1876 г. Райна Попгеоргиева – Райна княгиня // sustz.com. с. Volume I, Number 7, 2011, 106. Посетен на 7 март 2024.
  7. Известие за починала революционерка, в. „Добруджа“ (ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества „Добруджа“ в България в Бабадаг), брой 17 от 3 август 1917 г., стр. 3
  8. Чолакова, Ц. Къща музей „Райна Княгиня“ – частица от родолюбието на велика епоха. Панагюрски летописи, кн. VI, Панагюрище, 2013, с. 137
  9. Къща музей „Райна Княгиня“ // 2012-10-28. Посетен на 2022-01-08.
  10. SCAR Composite Antarctic Gazetteer: Rayna Knyaginya Peak
  11. ОУ Райна Княгиня // Посетен на 2022-01-08.
  12. Професионална гимназия по облекло и хранене – „Райна Княгиня“ град Стара Загора // Архивиран от оригинала на 2022-01-09. Посетен на 2022-01-08.
  13. Българска асоциация за образование „Райна Княгиня“ // Посетен на 2022-01-08.
  14. 37. СУ „Райна Княгиня“ – История // Архивиран от оригинала на 2022-01-09. Посетен на 2022-01-08.
  15. Официален сайт на детската градина // Посетен на 2022-01-08.
  16. ДГ Райна Княгиня гр. Панагюрище // Посетен на 2022-01-08.
  17. Целодневна детска градина „Райна Княгиня“ – Велико Търново // Посетен на 2022-01-08.
  18. Регистър на народните читалища – Връзки – Читалищни страници – Читалище „Райна Княгиня“ – гр. София // Посетен на 2022-01-08.
  19. Rayna Knyaginya-P // Посетен на 2022-01-08.
  20. Как да стигна до улица „Райна Княгиня“ 1 в Разсадника с Автобус, Метро, Трамвай или тролейбус? // Посетен на 2022-01-08.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Външни препратки

редактиране