Ракита (дем Еордея)

село в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.

Ракита (на гръцки: Ολυμπιάδα, Олимбиада, катаревуса: Ολυμπιάς, Олимбиас, до 1927 година Ρακίτα, Ракита[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Ракита
Ολυμπιάδα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Надм. височина 623 m
Население 614 души (2011 г.)
Пощенски код 50200
Телефонен код +30 24630

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 11 километра северозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра източно от Врабчинското езеро (Хематида).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Ракита с 45 домакинства, които се занимават с лозарство, пчеларство и свиневъдство.[2]

В XIX век Ракита е чисто българско село в каза Джума на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ракита като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рокита (Rokita) е посочено като село в каза Джумали с 80 домакинства и 200 жители българи и 30 мюсюлмани.[4] В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ракита като българско село.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракита има 700 жители българи.[6]

В началото на XX век цялото християнско население на Ракита е под върховенството на Българската екзархия. Според гръцка статистика от 1904 година в Ракита живеят 500 българи схизматици.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за отбиването на четата на Марко Лерински в Ракита:

Ракита и още няколко села представят малко българско островче посред турско море. Те спадат между най-събудените и ученолюбивите – съща крепост на самата граница на българското племе, която гърците всуе се мъчат да разбият. Едва ли има македонско село, което да е дало повече учители.

Празнично облечени работници, стари и новопокръстени, идат на честитка. Всеки от тях мъкне от пояса си по нещо – ракия, сладки – и го слага пред нас. Цялото село е на крак и празнува двоен празник. И най-неподатливите снощи бидоха спечелени и покръстени. В Ракита вече няма освен наши хора.[9]

В подготовката за въстание от ВМОРО Ракита е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:

с. Ракита наброява около 150-180 кѫщи, чисто български. Отъ организиранитѣ 15-20 души, участвуватъ само двама, а именно: Джоджо Банички, решителенъ мѫжъ и преданъ служитель, който бѣ назначен отпосле и като войвода - убитъ презъ общоевропейската война 1918 год. Динчи Пачинъ, скроменъ и изпълнителенъ момъкъ, починалъ вследствие побойща въ турскитѣ зандани.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Ракита са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата войнаостава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракита има 100 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни.[12] През 20-те години в селото са настанени 66 гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Олимбиас.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 77 души бежанци.[14]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ракита живеят 125 чуждогласни „българофонски“ семейства и 25 гръцки бежански.[15]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 927 души
  • 1920 – 502 души
  • 1928 – 796 души
  • 1940 – 984 души
  • 1951 – 1014 души
  • 1961 – 1054 души
  • 1971 – 720 души
  • 1981 – 698 души
  • 1991 – 889 души
  • 2001 – 693 души
  • 2011 – 614 души

ЛичностиРедактиране

 
Деецът на ВМОРО от Ракита Симо Димитров (най-вдясно)
 
Петър В. Гошев от Ракита, български емигрантски деец в САЩ, издател на вестник „Народен глас
Родени в Ракита
Македоно-одрински опълченци от Ракита
  •   Атанас Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, градинар, основно образование, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[19]
  •   Георги Христов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
  •   Диме Петрев Тодоров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[21]
  •   Дине Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО[22]
  •   Коста Тасев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО[23]
  •   Методи Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[24]
  •   Симо Костов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, загинал на 3 юни 1913 година[25]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 325. ISBN 2-283-60452-4.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.92.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
  5. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  7. Κωνσταντίνος Σπανός. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178 – 179. (на френски)
  9. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902. София, 1927.
  10. а б Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 11.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 22. (на сръбски)
  13. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  16. Парцел 47. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  17. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
  18. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 8.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 708.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 559.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 693.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 375.