Рак на тестисите
Ракът на тестисите е онкологично заболяване, което засяга най-често мъже на възраст между 15 и 44 години. Честотата на това медицинско състояние се увеличава през последните години, въпреки че към момента не са установени конкретни причина за това. Въпреки това, смъртността намалява, най-вероятно заради навременната диагностика и модерните методи за лечение.[1]
| Рак на тестисите | |
 Семином на тестиса | |
| Специалност | онкология |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | C62 |
| МКБ-9 | 186.9 |
| База данни DiseasesDB | 12966 |
| База данни eMedicine | med/2250 |
| Рак на тестисите в Общомедия | |
Симптоми редактиране
Най-често срещаният симптом е безчувствена буца в един от двата тестиса. Това понякога може да бъде съпътствано от усещане за тежест в скротума, подуване на тестисите (без задължително това да е болезнено) или тъпа болка в тестисите или скротума, за която няма друга обяснима причина (например от удар, прищипване и т.н.). При наличие на гореспоменатите симптоми и особено на буца, то тя би трябвало да се счита за туморно образувание. Много е важна навременната консултация с лекар, тъй като туморната формация може бързо да се разпространи и в други части на тялото.
Причини за заболяването редактиране
Въпреки че няма конкретно установени причини за рака на тестисите, заболяването се среща значително по-често при пациенти, чиито тестиси не са напуснали коремната кухина по естествен път.[2] В такива случаи туморът може да се образува както в спусналия се тестис, така и този, който е свален чрез оперативна намеса. Фамилната обремененост също играе роля, тъй като мъже, чийто баща или брат страдат от рак на тестисите, са генетично предразположение към заболяването. Ракът на тестисите е по-често срещан сред бели мъже, отколкото сред чернокожи. [3]
Диагностика редактиране
По време на диагностиката се използват разнообразни методи, до пълното установяване на проблема. Докторите първо извършват физически преглед на скротума и тестисите за налични подутини, буци и втвърдявания. Пациентът е длъжен да сподели, ако усеща болка в областта, гръдния кош, врата или долната част на корема. Такава може да признак за възпалени лимфни възли, което е сигнал за вероятно разпръскване на раковите частици. Чрез ултразвук могат да се засекат анормални образувания в скротума и тестисите. Този неинвазивен метод помага за визуализацията на вътрешните органи като по този начин лекарите могат да видят дори най-дребните тумори, които все още не се усещат като тежест или не могат да се напипат при обикновен преглед. Кръвните тестове използват конкретни химични съединения, които реагират с туморните маркери в кръвта и така спомагат за съставянето на пълна диагностична картина.
Етапи редактиране
Болестта протича на няколко етапа. При първия етап туморът се намира само в единия тестис, без да има разсейки в други части на тялото. Ако той не се открие на време, заболяването навлиза в следващия втори етап, където раковите образувания вече засягат лимфните възли в коремната кухина. В третия етап – раковите частици са се разпръснали отвъд тестисите и лимфните възли и могат да се срещнат в части от тялото, които не са близост до тестисите, като например белите дробове.[4]
Лечение редактиране
При налична туморна маса, засегнатият тестис се отстранява оперативно чрез ингвинална орхиектомия. Впоследствие се наблюдава пациента като се следят туморните маркери BHCG, AFP и LDH и техните серумни нива.[5] Това е необходимо, тъй като различните ракови образувания имат различно поведение и реагират специфично на видовете следоперативно лечение. За това лечението е и строго индивидуално според всеки пациент. В случаи, в които туморът е засегнал лимфните възли се прибягва до тяхната дисекция и съответно премахване на злокачествените образувания. При напреднали фази се прилага и химиотерапия, която използва множество лекарства в зависимост от това какъв е типа на заболяването. След прекратяване на активното лечение, пациентите преминават през регулярни медицински прегледи, които имат за цел да следят за ремисия.[6] Понякога някои ракови клетки може да останат незабелязани по време на лечението и след неговия край отново да се умножат или да образуват туморни маси.
Последици редактиране
Въпреки отстраняването на единия тестис, фертилността на мъжа не е засегната. Здравият тестис е способен да компенсира, чрез производството на достатъчно тестостерон и сперма. Сексуални дисфункции се наблюдават много рядко, тъй като ерекцията и способността за еякулация не са нарушени. Въпреки това, е препоръчително пациентите да замразят генетичен материал преди оперативната намеса по отстраняването на засегнатия тестис.
Източници редактиране
- ↑ Рак на тестисите: статистика
- ↑ Лечение на рак на тестисите, архив на оригинала от 16 ноември 2018, https://web.archive.org/web/20181116220154/https://anadolubg.com/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5/, посетен на 16 ноември 2018
- ↑ Какво причинява рака на тестисите?
- ↑ Етапи при рак на тестисите
- ↑ Диагностика и лечение на рак на тестисите
- ↑ Рак на тестисите: следоперативно лечение