Уикипедия

Рамзес II

Рамзес II, познат също като Рамзес Велики (Usermaatre Setepenre Rameses) е третият фараон от XIX династия. Управлявал Египет по време на Новото царство от 1279 г. пр. Хр. до 1213 г. пр. Хр. или общо за период от 66 години и 2 месеца (според Манетон).

Рамзес II
Ancient Egypt Wings.svg
Фараон на Древен Египет
Статуя на Рамзес II
Статуя на Рамзес II
Информация
Други именаРамзес Велики
Царуване1279 – 1213 г. пр. Хр.
(ХIХ династия)
ПредшественикСети I
НаследникМернептах
Роден
Починал
БащаСети I
Майкацарица Тии
БракНефертари
ПогребанKV7
ПаметнициАбу Симбел
Рамзес II в Общомедия

Често за него се говори като за най-великия, най-прочутия и най-могъщия египетски фараон. Неговите наследници, както и по-късните египтяни, го наричат „Великия праотец“. Някои съвременни богослови го смятат за фараона, залят от Червено море, когато Моисей го разтваря при бягството на евреите от Египет. В действителност обаче той е доживял дълбока старост. След себе си оставя редица военни победи и величествени здания, както и много свои статуи и картуши.

Живот и семействоРедактиране

Рамзес II е роден около 1303 г. пр. Хр. Баща му е вторият фараон от ХІХ династия, чийто баща е фараон Рамзес І (основоположник на династията, който на свой ред нямал царско потекло, а произхождал от военното ръководство на държавата), а майка му е великата царица – т.е. главната жена на фараона – Туя. Когато е едва на четиринадесет години, бива назначен за принц-регент от баща си Сети I, който вече управлява пет години. Докато баща му властва, Рамзес II се обучава в редица неща – четене, писане, религия, военно дело (учи се да стреля с лък, да управлява колесница).

Смята се, че е поел трона, когато е бил около 20-годишен.

Като фараон има голям харем, а също и поне 5 – 6 жени и няколко любовници. Според изворите, Нефертари е най-обичаната от него жена. В нейно име строи редица храмове и статуи. Още по времето на баща си му били родени 10 сина и много дъщери. Предполага се, че общо има десетки деца, някои от които му помагат с управлението, когато остарява. Поне дванадесет от тях завършват живота си преди баща си и поне няколко от тях са погребани в KV5 – може би първия семеен мавзолей.

Смятало се е, че е живял до 99-годишна възраст, но е по-вероятно да е умрял на 90 или 91 години – един от двамата фараони, които управлявали повече от половин век. Рамзес II е чествал рекордните 14 празника Сед, повече от всеки друг фараон. След смъртта си е погребан в гробница в Долината на царете – KV7, по-късно мумията му е преместена в DB320 в Деир-ел-Бахри и е открита през 1881 г. от братята овчари – Ел Расул. Мумията на Рамзес II е изложена в музея в Кайро. От изучаване на мумията му се разбира, че е имал артрит, инфекция на долната челюст.

 
Рамзес II на колесница в битката при Кадеш
 
Мирният договор между Рамзес II и Хатушили III, намерен в Хатуша, снимка от Истанбулския археологически музей

Кампании и биткиРедактиране

Като млад Рамзес II се ангажира с множество военни кампании за завръщане на завоювани от Нубия територии и осигуряване на границите на Египет. Той е отговорен и за потушаването на няколко нубийски въстания, както и за осъществяването на кампания в Либия, но наличните извори не ни говорят много за тях. Въпреки че известната битка при Кадеш често доминира гледната точка на учените за смелостта и военната сила на Рамзес II, той постига повече от няколко категорични победи над враговете на Египет през живота си.

Рано в управлението си Рамзес II се справя с проблемните шерденски пирати в Средиземноморието. Стела от Танис говори как египтяните били „в бойните си кораби сред морето и никой не може да застане срещу им“.

Рамзес II и хетският крал Хатушили III водят продължителна и изтощаваща империите война. Изгубили желанието да я водят, създават вероятно втория мирен договор в историята през 21-вата година на управление на Рамзес (ок. 1258 пр. Хр.). Предполага се, че първият е между хетите и конфедерацията Хайаса-Аззи, но той не е запазен, а само сведения за него. Този на Рамзес II обаче е, и то в два варианта. Древноегипетски – изписан с йероглифи, и акадийски – изписан с клинопис. Сходни са, различават се по едно – в египетския пише, че хетите желаели мира, а в другия – обратното. Мирният договор е обширен и даже задължава държавите да си помагат една на друга, ако трета нападне някоя от тях. В договора има и клаузи за екстрадиция. 

СтроителствоРедактиране

Малко след началото на управлението му Рамзес започва големи архитектурни проекти. Управлението му е „златен век“ за Новото царство и оставя много архитектурни следи в историята.

 
Храмовете при Абу Симбел

Храмовете при Абу Симбел са най-големите, изваяни в скала. Пред входа на единия има 4 статуи на Рамзес, седнал на трон, високи над 20 метра. По-малкият храм е построен в чест на любимата му жена, Нефертари. Поради създаването на язовира Насър, храмовете са преместени с помощта на ЮНЕСКО 60-ина метра по-високо от първоначалното им място.

 
„Дома на Птах“

В Нубия (Южен Египет) са останали и доста храмове, създадени по времето на Рамзес II. Създадени са в чест на различни богове, някои от тях са преместени на остров заради строежа на язовира Насър. Някои от тях са „Дома на Птах“ и „Дома на светията“ (името предполагаемо идва от използването му от християнски отшелник).

Мединет-Абу, наричан още Рамезеум от Жан-Франсоа Шамполион, е погребалният храм на Рамзес II и се намира в Луксор. Работата по него започва малко след идването му на власт и продължава 20 години. Стените са декорирани със сцени от военните му победи и богове. Има сцени от битката при Кадеш и плячкосването на „Шалем“ (възможно е това да е град Йерусалим). До една от главните зали има храм в почит на майката на Рамзес II – Туя, и на Нефертари, а от друга страна имало (останали са само основите) храм в чест на баща му – Сети I.

Издигнати са много статуи на жените и децата му из цял Египет. Гробницата за семейството му, KV-5, е преоткрита през 1995 г. от професор Кент Уийкс. Намерени са мумии на децата му. Има многобройни коридори и помещения – над 150.

ИзточнициРедактиране

  • Peter A. Clayton: Chronicle of the Pharaohs, Thames & Hudson Ltd, 1994., p.146 – 155

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рамзес_II&oldid=11702541“.