Вижте пояснителната страница за други значения на Рамна.

Ра̀мна[1] (на гръцки: Ομαλό, Омало, катаревуса: Ομαλόν, Омалон, до 1926 година Ράμνα[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония.

Рамна
Ομαλό
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Централна Македония
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Кукушко
40.9094° с. ш. 22.3981° и. д.
Рамна
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина500 m
Население104 души (2021 г.)
Рамна в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 500 m надморска височина,[3] на 10 km югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко).[4]

В Османската империя

редактиране
 
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Рамна, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година

В XIX век Рамна е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от средата на XIX век.[5]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Рамна (Ramna),[6] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Рамна (Ράμνα), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Рамна (Ράμνα) е село с 20 християнски семейства.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Рамна живеят 150 българи християни.[8]

През Илинденското въстание на 9 септември 1903 година край Рамна Апостол войвода със своя отряд от 63 четници дава сражение на 110 османски войници, в което загиват един четник и един войник.[9]

След въстанието в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Рамна (Ramna) има 304 българи екзархисти.[11]

По данни на Екзархията в 1910 година Рамна е чифлигарско село с 30 семейства, 175 жители българи и една черква.[12]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ράμνα) има 118 екзархисти.[7][13]

При избухването на Балканската война един човек от Рамна е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Рамна попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Рамна (Ράμνα) като село с 81 мъже и 86 жени.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамна има 20 къщи славяни християни.[15]

От 30 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 2 семейства и в селото остават 28 български семейства.[16] Ликвидирани са 3 имота на жители, преселили се в България.[7]

В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е смесено местно-бежанско с 15 бежански семейства и 44 жители бежанци.[7][17] В 1926 името на селото е преведено на Омалон.[7] Бежанците напускат селото и в 1940 година в него живеят само жители с местен произход.[3]

През зимата на 1947 година, по време на Гражданската война, властите принудително изселват жителите на Рамна в полските села Ашиклар и Бозец. След нормализацията те се връщат в Рамна.[3]

Селото традиционно се занимава с производство на картофи, пшеница и други земеделски продукти.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 167[3] 156[3] 145[3] 216[3] 144[3] 179[3] 219[3] 152[3] 115 123 121 104

Личности

редактиране
Родени в Рамна
  •   Митре Константинов, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
  •   Петър Бояджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[18]
  •   Христо Иванов (1890 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[19]
  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
  4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. 7. Ιερός ναός Γέννησης Θεοτόκου Ομαλού // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  6. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  7. а б в г д е Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  9. Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр.143. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2009-06-17.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  12. Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  13. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303 и стр.874.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  16. Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 303.