Съюз на ратниците за напредъка на българщината
Съюзът на ратниците за напредъка на българщината (СРНБ), наричан също Ратничество за напредък на българщината или просто Ратник, е крайнодясна фашистка обществено-политическа организация в България, съществувала през периода 1936 – 1944 г. Организацията проявява изразени симпатии към националсоциализма, антикомунизма, расизма и антисемитизма.
| Съюз на ратниците за напредъка на българщината | |
 | |
| Абревиатура | СРНБ |
|---|---|
| Ръководител(и) | Асен Кантарджиев |
| Основана | 19 юли 1936 г. |
| Разформирована | септември 1944 г. |
| Седалище | София, България |
| Вестник | Проглед |
| Идеология | националсоциализъм български национализъм расизъм антисемитизъм |
| Полит. позиция | крайно дясно |
| Цветове | червен, черен |
| Знаме на партията | |
 | |
История
редактиранеОснован е на 19 юли 1936 година от група активисти на Българския младежки съюз „Отец Паисий“, начело с Асен Кантарджиев и Петър Габровски, които неуспешно се опитват да ангажират паисиевците с по-активна политическа дейност. Към тях се присъединяват и групи, отделили се от Съюза на българските национални легиони и бившия Съюз на българите фашисти, а активна роля в изграждането на организацията играят Климент Далкалъчев и Захари Стоилков.[1]
По данни на Държавна сигурност при ликвидирането им след Деветосептемврийския преврат Съюзът на ратниците и Съюзът „Отец Паисий“ наброяват общо 3880 души.[2]
Идеология
редактиранеРатниците пропагандират национализъм, националсоциализъм, антисемитизъм, расизъм, симпатии към Третия райх, борбата, войната. Остро критикуват капитализма, буржоазията и партийно-парламентарната демократична система.[3] СРНБ се обявява за силна намеса на държавата в икономиката, национализация на застрахователния сектор и други ключови предприятия, задължително коопериране в селското стопанство.[4]
Организация и известни членове
редактиранеРатниците носят червени униформи, a емблемата на организацията е знакът „Богар-кръст“ (келтски кръст), ограден с кръг. Основният им лозунг е „Напред и нагоре“. Силно обвързани с Българска православна църква.
Не може да се определи точният брой на членовете на организацията, тъй като тя е доста конспиративна и дори членовете ѝ не се познават помежду си. На 26.09.1939 г. правителството взема следното решение: "Всички лица, които участват в „Българските национални легиони“ и в „Ратници за напредъка на българщината“ да се поставят в известност, като чиновниците се уволнят, учениците и студентите се изключат, а останалите да се изпратят в работните групи".[5] През периода 1941 – 1944 година РНБ е в основата на т.нар. дясна опозиция на режима, въпреки че нейни бивши членове успяват да достигнат до високи постове в държавната власт. Известни такива членове са комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и вътрешният министър Петър Габровски.
Ръководител на Ратничеството, наричан Водач, е проф. Асен Кантарджиев – един от деканите на Агрономическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и син на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев, командвал българските войски в Добричката епопея през 1916 година.
Бележки
редактиране- ↑ Поппетров 2008, с. 90 – 94.
- ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 14.
- ↑ Поппетров (2009), стр. 683 – 4; Алтънков (2004), стр. 280 и 302.
- ↑ Поппетров 2008, с. 92.
- ↑ Казасов (1949), стр. 644.
Източници
редактиранеНа български
редактиране- Алтънков, Н. (2004). Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти. София: „Тангра ТанНакРа ИК“. ISBN 954-9942-66-X
- Казасов, Д. (1949). Бурни години 1918 – 1944. София: „Народен печат“.
- Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1.
- Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“. ISBN 978-954-617-060-6