Реймон Абелио

френски писател

Жорж Сулес (на френски: Georges Soulès), с псевдоним Реймон Абелио (Raymond Abellio) е френски писател, политически активист[2] и гностически философ.[3]

Реймон Абелио
Raymond Abellio
ПсевдонимРеймон Абелио
РоденЖорж Сулес
11 ноември 1907 г.
Починал26 август 1986 г. (78 г.)
Ница, Франция
Професияписател, астролог, инженер[1], политик
Националностфранцузин
Активен период1943 – 1984
ЖанрОкултна литература
ТечениеСюрреализъм
Дебютни творби„Блажени са миролюбивите“
НаградиСент-Бьов (1946)
Дю Маго (1980)

Повлиян от
  • Пиер дьо Комбас
Реймон Абелио в Общомедия

Биография редактиране

Жорж Сулес произхожда от богато семейство.[1] През 1927 г. влиза в „Екол политекник“.[3] 1931 г., на възраст 24 години,[2] взима участие във френското технократко[3] движение „Политехнически център за икономически изследвания“ (Centre Polytechnicien d’Études Économiques), по-популярно с името „X-Crise“. Целта на групата е да изучава политическите и икономическите последствията от крахът на Уол Стрийт от 1929 г.[2] Реймонд става марксист следващата година и се пресъединява към „Френската социалистическа партия“ през 1932 г. Там той завързва контакт със социалистите и опитва да създава текстове чрез техниката „автоматично писане“. След успеха на „Народен фронт“ през 1936 г. на изборите, Сулес е назначен на длъжността ръководител проект в „Министерството на националната икономика“. При избухването на Втората световна война през 1939 г. той е мобилизиран за военна служба и пленен на бойната поле месец май, следващата година. След освобождаването си Сулес участва в тайни действия на Съпротивата. С края на войната Жорж Сулес е осъден задочно, заради съдействието му с колаборционистките партия. Присъдата му се дължи на съвпадение с името на друг Жорж Сулес, поддръжник на Режима на Виши. Сулес е принуден да търси убежище в Швейцария. През 1952 г. е помилван и се връща в Париж.[3]

Романите на Абелио „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques, 1946), „Отворените очи на Езекиел“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts, 1949), „Вавилонският ров“ (La fosse de Babel, 1962) и „Последният ми спомен“ (Ma derniere memoire, 1971) отразяват идеологическа обърканост на Франция в навечерието на Втората световна война. Сред характерните черти на персонажите му се отличава тяхната индивидуалност.[1]

Освен художествена литература, под влиянието на Пиер дьо Комбас, Абелио проявява интерес към езотериката и особено астрологията. Той също така се интересува от възможността за таен цифров код в Библията, тема, която той разработва в „Библията, шифрован документ“ (La Bible, document chiffré) от 1950 г., а по-късно и във „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques) през 1984 г. Абелио предлага главно, че Числото на звяра 666 е ключовият номер на живота, проява на Светата троица на всички възможни нива, материално, анимистично и духовно. Той също така е пише върху философията на ръгбито.[4]

Творби редактиране

Романи редактиране

  • 1947 „Блажени са миролюбивите“ (Heureux les pacifiques)
    Издателство: Flammarion; Награда: Сент-Бьов
  • 1948 „Oчите на Езекиел ca Отворени“ (Les yeux d'Ézéchiel sont ouverts)
    Издателство: Gallimard
  • 1962 „Вавилонският ров“ (La Fosse de Babel)
    Издателство: Gallimard
  • 1983 „Неподвижни лица“ (Visages immobiles)
    Издателство: Gallimard

Театър редактиране

  • 1982 Montségur, théâtre, Éd. L'Âge d'homme

Aвтобиография редактиране

  • Ma dernière mémoire, autobiographie:
    • 1971 I. Un faubourg de Toulouse (1907 – 1927), Paris: Éd. Gallimard, 1971.
    • 1975 II. Les militants (1927 – 1939), Paris: Éd. Gallimard, 1975.
    • 1980 III. Sol Invictus (1939 – 1947), Paris: Pauvert chez Ramsey, (носител на Prix des Deux-Magots.)
  • Dans une âme et un corps (Journal 1971), Paris: Éd. Gallimard.

Есеистика редактиране

  • 1943 „Краят на нихилизма“ (La Fin du nihilisme, съавторство със Андре Махе и подписана под името Жорж Сулес)
  • 1950 „Към ново пророчество: Есе за политическата роля на свещеното и положението на Луцифер в съвременния свят“ (Vers un nouveau prophétisme : essai sur le rôle politique du sacré et la situation de Lucifer dans le monde moderne)
  • 1950 La Bible, document chiffré: essai sur la restitution des clefs de la science numérale secrète. „Библията, шифрован документ: есе за възстановяване на ключовете на тайната цифрова наука.
    • Tome 1. Clefs générales(Том 1. "Общи ключове“)
    • Tome 2. Les Séphiroth et les 5 premiers versets de la Genèse (Том 2. Сефиротите и първите 5 стиха от Битие“
  • 1954 „Успение на Европа“ (Assomption de l'Europe)
  • 1955 „На прага на езотериката: Предшествано от: Модерен дух и традиция“ (Au seuil de l'ésotérisme: précédé de : l'Esprit moderne et la tradition, с Пол Серан)
  • 1965 „Абсолютната структура“ (La Structure absolue)
  • 1965 „Поклон пред Робърт Бразилах“ (Hommages à Robert Brasillach)
  • 1970 „Генон, да. Но...“ (Guénon, oui. Mais...)
  • 1973 „Краят на езотериката“ (La Fin de l'Ésotérisme)
  • 1984 „Въведение в библейска теория на числата“ (Introduction à une théorie des nombres bibliques)
  • 1989 „Манифест на новия гнозис“ (Manifeste de la nouvelle Gnose, под редакцията на Мари-Терез де Брос и Чарлз Хирш)
  • 1994 „Основи на етиката“ (Fondements d'éthique)

Източници редактиране

  1. а б в Въртигоров 1998, с. 9.
  2. а б в „Raymond Abellio: a modern Cathar?“ // Eye of the Psychic. Посетен на 4 януари 2021. (на английски)
  3. а б в г Aspley 2010, с. 23.
  4. Abellio, Raymond. Le rugby et la maîtrise du temps. Cahiers Raymond Abellio, 1983. p. 75 – 76. (на френски)

Библиография редактиране

  • „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9.
  • „Historical Dictionary of Surrealism“. Lanham, Toronto, Plymouth, UK, The Scarecrow Press, Inc., 2010. ISBN 978-0-8108-5847-3. p. 23-24. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Raymond Abellio в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​