Реймънд Дейвис
Реймънд Дейвис (на английски: Raymond Davis) е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.
| Реймънд Дейвис Raymond Davis | |
|---|---|
| американски физик | |
 През 2001 г. | |
| Роден |
14 октомври 1914 г.
|
| Починал |
Ню Йорк, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Йейлски университет |
| Награди | Нобелова награда за физика (2002)[1][2] |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Национална лаборатория Брукхейвън |
| Награди |  Нобелова награда за физика (2002) |
| Реймънд Дейвис в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е на 14 октомври 1914 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ. Завършва химия в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация по физикохимия в Йейлския университет. След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.
Научна работаРедактиране
Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на изотопа 37Аргон и дълбочината, на която са поставени детекторите под земята. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от експериментите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.
По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този експеримент обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.
ИзточнициРедактиране
- ↑ The Nobel Prize in Physics 2002. // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Реймънд Дейвис- ((en)) Биография на Реймънд Дейвис на сайта на Нобеловите награди
