Вижте пояснителната страница за други значения на релеф.

Релеф е термин от изобразителното изкуство, един от основните видове на скулптурата, в която всички изображения се създават с помощта на обеми, изпъкващи или вдлъбнати на сравнително плосък фон.[1][2] Пример за цилиндричен релеф е известната Траяновата колона в Рим. Релефът по такъв начин е противоположност на кръглата скулптура. Фигурното или орнаменталното изображение се изпълнява върху плоскостта на камък, глина или метал с помощта на моделиране или резбоване (гравиране).

Персийски барелеф от ерата Кухар в стила на Персеполис, Иран
Пергамският олтар в Пергамския музей в Берлин

В зависимост от предназначението се различават архитектурни релефи (на фронтони, фризове и плочки).

Барелеф (от френски: bas relief – „нисък релеф“)[3][4] е термин от изобразителното изкуство и скулптурата, с който се обозначава една от разновидностите на релефа, при която формите на фигурите и предметите изпъкват над изобразителната плоскост, по правило, не повече от половината обем.

Барелефът има голямо приложение в архитектурната декорация, паметниците, а също и върху монети, медали, камеи и оброчни плочки.

Орелеф (от френски: haut-relief – „висок релеф“), при който изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона, по правило повече от половината обем.[5] Най-известен пример за орелеф е Пергамският олтар. Oрелефите често се използват за украшение на архитектурни съоръжения и декоративни изделия. Те позволяват да се изобразят многофигурни сцени и пейзажи.

Контрарелеф

редактиране

Контрарелеф (от френски: contra – „против“ и relief – „релеф“) – вид вдлъбнат релеф представляващ своеобразен негатив на барелефа.

Източници

редактиране
  1. Релеф в РБЕ
  2. Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 527.
  3. Барелеф в РБЕ
  4. Пашова, Галина и др. Речник на чуждите думи в българския език. Първо издание. Пловдив, Хермес, 2001. ISBN 954-459-841-6. с. 83.
  5. Орелеф в РБЕ