Камея се нарича разновидност на гемата и представлява бижутерско изделие или украшение, вид гравюра, изработена като изпъкнал релеф, издялан от скъпоценен камък, обикновено от халцедон или оникс, но също така и от вулканичен камък или раковина, а поради различните нюанси (цветни слоеве) на материала, изпъкналата част обикновено изглежда по-светла от вдлъбналата част на гравюрата.

Камея орел, римска, 27 г. пр.н.е.
Изображения на различни камеи и геми

За разлика от камеята, при инталията или гемата мотивът бива врязван в дълбочина в камъка. В сравнение с гемите, камеите често имат по-представителен вид. Те са били особено ценени бижутерски камъни, които рядко се поставяли на пръстени, а по-скоро намирали приложение в разни други бижута като например обеци, диадеми, синджири за врат и гърдите и т. н. Те са можели да се използват и за обков на бижутерски кутийки и декорация на жилищни помещения, особено за онези, които е трябвало да предпазени от бедствия и урочасване чрез изобразяване на образа на горгона Медуза.

Камеите са известни още от 4 век пр.н.е. През Ренесанса, както и през 17-ти и 18 век, те са достигнали разцвета си. Техниката на производство на камеите идва от птолемеевата Александрия. Оттам тя завладяла елинистичния, а по-късно и римския свят, но никога не достига разпространението и популярността на гемите.

Съществуват различни предания за произхода на термина, като напр. от персийската дума chumahäu; в средновековния латински език се среща думата camahatus, в италианския chama, означаваща черупка или мида, която произхожда от обозначението на раковинните кемии. В немскоговорящите територии от 14 век нататък се използват различни производни думи: gamah, gammaho, gämahü, gamähinstein, gamaphe, camache, camaie, camme, cammée – в крайна сметка от тях произлиза думата Gemme (немската дума за гема).

Виж същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kamee“ и страницата „Камея“ в Уикипедия на немски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.