Речани (Горно Кичево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Речани.
Речани (изписване до 1945 Рѣчани, на македонска литературна норма: Речани; на албански: Reçani) е село в западната част на Северна Македония, в община Кичево.
| Речани Речани | |
| — село — | |
  Речани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 101 души (2002) |
| Пощенски код | 6257 |
| Речани в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е на Бачишката река в източните склонове на планината Бистра.
История редактиране
В XIX век Речани е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Речани (Rétchani) е посочено като село с 6 домакинства с 28 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Рѣчани Заясъ има 45 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Речани Заяс е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 7 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Речени има 16 българи екзархисти.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяско Речани като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Речани има 101 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 100 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007