Речица (община Охрид)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Речица.
Речица (изписване до 1945 година: Рѣчица; на македонска литературна норма: Речица) е село в община Охрид на Северна Македония.
| Речица Речица | |
| — село — | |
 | |
  Речица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1190 m |
| Население | 5 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Речица в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид в подножието на Плакенската планина.
История редактиране
Църквата „Свети Георги“ е от 1370 година.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Речица е населявано от 120 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Речица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Речица има 96 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Речица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 5 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 11 ноември 2000 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява и полага темелния камък, а на 18 октомври 2004 година осветява и готовата църква „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“). Църквата е изписана от Драган Ристески от Охрид.[1]
Личности редактиране
- Родени в Речица
Лазар Стоименов, македоно-одрински опълченец, 3 отделна партизанска рота и сборна партизанска рота, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
Бележки редактиране
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 654.