Рижки вагоностроителен завод

Рижкият вагоностроителен завод (РВЗ) (на латвийски: Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR, на руски: Рижский вагоностроительный завод) – e предприятие в Рига, един от най-големите машиностроителни заводи на територията на Латвия.

Рижки вагоностоителен завод
Основаване1895 година
СедалищеРига, Латвия
Служители780
Продуктивагони, трамваи,
мотрисни влакове
Уебсайтwww.rvr.lv
Карта
Рижки вагоностоителен завод в Общомедия

Заводът е основан през 1895 г. от немско-балтийския предприемач Оскар Фрейвирт като акционерно дружество „Fenikss“. Става един от най-големите производители на вагони в Руската империя.

При настъплението на немците през 1915 г. през Първата световна война, заводът, заедно с други, намиращи се в Рига е евакуиран на изток, дълбоко в територията на Русия.

През 30-те години в празните помещения на „Fenikss“ е създадено акционерно дружество „Vairogs“. Новото дружество получава лиценз от Форд Мотър Къмпани за монтаж на автомобили. Заводът става най-големия производител на автомобили в страните от Прибалтика. До 1940 г. отново започват да се произвеждат вагони.

В периода, когато Латвия е част от СССР заводът е един от най-големите производители на електрически и дизелови мотрисни влакове и трамвайни вагони.

Сред производствата на завода са трамвайни вагони „МТВ-82“, трамваи „РВЗ-6“, електрически мотрисни влакове „ЭР1“, „ЭР2“, „ЭР7“, „ЭР9“, „ЭР22“ (за СССР), „ЭР25“ (за България), „ЭР31“ (за Югославия/Сърбия) и „ЭР33“ (за България). Освен това, в завода през 1973 и през 1988 г. са произведени двата състава на единствения съветски скоростен електрически влак „ЭР200“. В последните години завода произвежда електрическите влакове „ER2T“, „ER2TM“ и „ER9TM“), дизеловия влак „DR1B“, автомотрисата „AR2“, градските трамваи „RVR-2002“, а също и ремонтира железопътна техника[1].

От 2017 г. е започната процедура по несъстоятелност на предприятието[2]

Страни, експлоатиращи техника, произведена в „RVR“

Име Държава Тип (брой)
Հայկական երկաթուղի (Арменски държавни железници) Армения ER2 (66)
Azərbaycan Dəmir Yolları (Азербайджански държавни железници) Азербайджан ER2 (74)
БДЖ България ER25 (79), ER33 – (6)
Беларуская чыгунка (Беларуски железници) Беларус ER9 (57), DR1 (?)
საქართველოს რკინიგზა (Грузински железници) Грузия ER2 (?)
Қазақстан темір жолы (Казахстански железници) Казахстан ER9 (77), DR1 (10)
Lietuvos geležinkeliai (Литовски железници) Литва ER9 (16), DR1 (14), AR2 (1)
Pasažieru vilciens (Пътнически превози) Латвия ER2 (108), ER2T (23), DR1A (31), DR1AM (10),
Македонски железници Република Македония ER31 (серия 412) (4)
Жељезнички превоз Црне Горе (Железници на Черна гора) Черна гора ER31 (серия 412) (5)
Российские железные дороги (Руски железници) Русия ER1 (260), ER2 (1106), ER22 (66), ER200 (2), ER9 (617)
Железнице Србије (Сръбски железници) Сърбия ER31 (серия 412) (38)
Укрзалізниця (Украински железници) Украйна ER1 (?), ER2, ER9 (?), DR1

Спад на производството редактиране

След разпадането на СССР през 1991 г. обемите на производството постоянно намаляват. Последният електрически влак, построен в „РВЗ“ за Русия излиза през 1993 г.[3]. След това Русия започва собствено производство на електрически мотрисни влакове. Продукцията на „РВЗ“ се реализира в Украйна (до 2001 г.)[4]) и Грузия (до 2003 г.)[5]. Производството на серията „ЭР9“ спира още през 1996 г. След 2003 г. единственият завършен мотрисен влак в „РВЗ“ е теснолинейния електровлак „Эп-563“ през 2014 г. за Новоатонския пещерен железен път.

Галерия редактиране

Бележки редактиране

Външни препратки редактиране