Отваря главното меню

Рилево (на македонска литературна норма: Рилево) е село в община Долнени на Северна Македония.

Рилево
Рилево
— село —
Ulica-Rilevo-MK.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.4861° с. ш. 21.3639° и. д.
Рилево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Долнени
Географска област Пелагония
Надм. височина 607 m
Население 69 души (2002)
Рилево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.

ИсторияРедактиране

Селската църква „Свети Атанасий“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от Линотопи.[1]

В Рилево работи майстор Станко Цветков.[2]

В XIX век Рилево е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Рилово (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи християни.[4]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рилево има 336 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рилево като българско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители македонци.[7]

БележкиРедактиране

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 177.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови