Отваря главното меню

Линотопи (на гръцки: Λινοτόπι, катаревуса: Λινοτόπιον, Линотопион, на арумънски: Linatopia, Lintopia, Linotopea, Linutopia; на албански: Linatopi) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.[1]

Линотопи
Λινοτόπι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина ? m
Население 0 души
Пощенски код
Телефонен код

ГеографияРедактиране

Линотопи е било разположено в северното подножие на планината Грамос, на десния бряг на река Бистрица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Стенописно изображение на Свети Димитър от църквата „Свети Димитър“ в Палатиция, дело на зографа Николаос от Линотопи
 
Превод на „Робинзон Крузо“, Виена, 1792 г., от „Константинос Димитриу Белиос от Линотопи, Македония“
 
Икона на Света Богородица Одигитрия от 1789 година от Кушнишкия манастир, дело на златаря Георги Писка от Линотопи, Национален исторически музей, София

Линотопи е едно от големите грамощански влашки центрове. В XV век в Линитова са отбелязани поименно 72 глави на домакинства.[2] Селото е споменато в Слепченския триптих от първата половина на ХVІ век като Ленотωп.[3] В XVI - XVIII век в Линотопи се развива голяма художествена школа.[1] Първото споменаване на майстор от Линотопи е в зографския надпис от 1570 година в „Свети Димитър“ в Палатиция, в който се казва, че стенописите са дело на зографа Николаос от Линотопи.[1]

Много съществено свидетелство за селището е от 1613-1614 година в Протезис 215 на метеорския манастир Варлаам, където сред дарителите има осем имена от Линтопи (на 84 страница).[1] Османски документ от 1619 - 1620 информира за включването на Линотопи към Хрупищка каза.[1] Зограф Йон от Линотопи е споменат в надписа на църквата „Свети Атанасий“ в Рилево от 1627 година.[4][1] През 1692 кондиката на Завордския манастир споменава сред дарителите на манастира и жителите на Линотопи.[1] В първата половина на XVIII век в Линотопи е основано гръцко училище, където в 1724 г. преподава учител на име Йосиф.[1]

В 1769 година албански банди разрушават Линотопи[1] заедно с още села в областта – Грамоща, Ветерник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар. Съсипани са и съседните Шипска и Николица. Линотопци се заселват в околните Влашка Блаца, Селица, Пипилища, Нестрам, Клисура, Самарина, Турново, Хионадес, както и в Битоля, Охрид, Крушево, Магарево и Нижополе.[5][1] Споменът за разрушаването на Линотопи и Никулица е запазен във влашки народни песни.[1] В 1792 година ученият барон Константинос Белиос (1772 – 1838) издава във Виена книга, в която се казва, че произхожда от Линотопи, Македония.[1]

Заявление с дата 20 януари 1807 година е подписано от влашки майстори от Клисура, Невеска, Самарина, Линотопи и други селища.[1] В 1812 г., след албански преследвания, в Крушево пристига нова вълна бежанци от Линотопи.[1]

В разрушеното село се заселват албанци. През 1886 г. според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) Линотопи е населено с мохамедани.[1] В 1889 г. Густав Вайганд, описвайки влашките села на Балканите, казва, че Николица и Linotopi Линотопи, изоставени след тяхното унищожаване, са обитавани от някои семейства на албански овчари.[1] През 1895 г. Йон Неницеску пише, че Линотопи е обитавано от 350 власи и няколко семейства от албански мюсюлмани.[1]

В края на XIX век Линотопи е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Линотопи има 250 жители арнаути християни.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1913 година селото е пусто.[1]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Линотопи като албанско село на езиковата граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамоща - аромънско.[7]

В 1928 година според Панделис Цамисис в селото има единствено останки от 200 къщи и три църкви.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Линотопи
Произхождащи от Линотопи

ЛитератураРедактиране

  • Λιάκος, Σωκράτης Ν., "Λινοτόπι", Περιοδικό Μακεδονική Ζωή, τ.69, Φεβρουάριος 1972.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του. // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Посетен на 7 юли 2015.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II издание, София, 1989.
  3. Гергова, Иванка. Поменици от Македония в български сбирки, София, 2006, с. 22.
  4. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583.
  5. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, Τομ. ΚΕ΄. Αθήνα, Ακαδημίας Αθηνών, 2005. σ. 52.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  8. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 256 - 257.
  9. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 211.
  10. Houliarás, Ioannis P. The Work of the Painter IoanNis Skoutaris from Grammosta, Kastoria in Epirus and Southern Albania (1645–1672/3). // Зборник Матице српске за ликовне уметности (40). Нови Сад, 2012. ISSN 0352-6844. с. 67.
  11. Τούρτα, Α. Οι ναοί του Αγίου Νικολάου στη Βίτσα και του Αγίου Μηνά στο Μονοδένδρι. Προσέγγιση στο έργο των ζωγράφων από το Λινοτόπι. Αθήνα, Ταμειου Αρχαιολογικων Πορων και Απαλλοτριωσεων: Υπουργειο Πολιτισμου, 1991. σ. 38-39, 203-207.
  12. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 307.