Робска река (на английски: Slave River) е река в северната част на Канада, провинция Албърта и Северозападните канадски територии. Дължината ѝ от 415 km[1] ѝ отрежда 86-о място сред реките на Канада. По площ на водосборния си басейн Робска река заема 4-то в Канада след водосборните басейни на реките Маккензи, Сейнт Лорънс и Нелсън.

Робска река
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинция Албърта и Северозападни територии)
Дължина415 km
Водосб. басейн616 400 km²
Отток3414 m³/s
Начало
Мястоезерото Атабаска
Координати58°42′09″ с. ш. 111°11′44.88″ и. д. / 58.7025° с. ш. 111.1958° и. д.
Надм. височина213 m
Устие
Мястов Голямото Робско езеро, от системата на река Маккензи
Координати61°20′30.84″ с. ш. 113°37′05.16″ и. д. / 61.3419° с. ш. 113.6181° и. д.
Надм. височина156 m
Ширинаделта m
Робска река в Общомедия
Карта на целия водосборен басейн на Робска река, оцветен в светлозелено (водосборният басейн само на Робска река е оцветен в тъмнозелено)

Реката изтича от западния ъгъл на езерото Атабаска, недалеч от градчето Форт Чипевайн и се насочва на север. След около 40 км получава отляво най-големия си приток река Пийс, която е близо 5 пъти по дълга от нея, продължава в северна посока до градчето Форт Смит, където напуска провинция Албърта и навлиза в Северозападните канадски територии. От там Робска река тече отново на север с лек уклон на запад и недалеч от градчето Форт Резолюшън, чрез обширна делта се влива в южната част на Голямото Робско езеро.

Площта на водосборния басейн на реката е 616 400 km2[1], който представлява 62,6% от площта на водосборния басейн на Голямото Робско езеро и 34,1% от водосборния басейн на река Маккензи.

Освен голямата река Пийс, която се влива в нея отляво Робска река няма други големи притоци с изключение на река Солт Ривър, вливаща се в нея отляво при селището Солт Ривър.

Многогодишният среден дебит в устието на реката е огромен – 3414 m3/s[1]. Максималният отток на Робска река е през май и юни и достига до 7930 m3/s, а минималният е през февруари – 543 m3/s. От октомври до май реката е скована от ледена покривка. Плавателна е по цялото си протежение през летния сезон.

По течението на реката са разположени само четири малки селища – едно в провинция Албърта и три в Северозападните канадски територии:

  • Форт Фицджералд (10 жители, провинция Албърта)
  • Форт Смит (2496 жители, СЗТ)
  • Сол Ривър (СЗТ)
  • Форт Резолюшън (484 жители, СЗТ)

Реката е открита в края на 1770-те години от търговски агенти на компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи[2].

Цялото течение на Робска река за първи път е топографски заснето и точно картирано през 1790-1792 г. от топографът на същата компания по това време Филип Търнър [2].

Названието на реката на български език възниква вероятно в превод от руски в резултат на недоразумение. Около реката в продължение на стотици години обитава индианското племе слейви (Slavey), названието на което по погрешка е отъждествено с английската дума Slave (роб, робско), в резултата на което и името на реката се превежда на различни езици в света като „робско“. Индианското племе слейви наброява около 10 000 души и обитава големи територии в Северна Канада. Аналогична объркване е станало и наименованието на Голямото Робско езеро.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-25.
  2. а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 274, 278.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Slave River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​