Роджър Циен
Роджър Йончиен Циен (на английски: Roger Yonchien Tsien; на китайски: 錢永健) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г. за откриването и развиването на зеления флуоресцентен белтък заедно с Осаму Шимомура и Мартин Чалфи.[1][2][3]
| Роджър Циен Roger Tsien | |
| американски биохимик | |
 | |
| Роден |
1 февруари 1952 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Харвардски университет Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Работил в | Калифорнийски университет, Сан Диего Калифорнийски университет – Бъркли |
| Награди | Нобелова награда за химия (2008) |
| Семейство | |
| Уебсайт | www.tsienlab.ucsd.edu |
| Роджър Циен в Общомедия | |
Ранен живот и образование
редактиранеЦиен е роден на 1 февруари 1952 г. в китайско семейство в Ню Йорк.[4] Родът му има корени в Ханджоу, Китай. Баща му е машинен инженер, възпитаник на Шанхайския университет „Дзяо Тун“ и Масачузетския технологичен институт. Циен израства в Ливингстън, Ню Джърси, където завършва средното си образование.[5] Като малък страда от астма и прекарва доста време вкъщи, провеждайки химически експерименти в мазето. На 16-годишна възраст печели първа награда в националното състезание Westinghouse Talent Search с проект, изследващ свързването на металите с тиоцианат.[4]
Циен е приет в Харвард колидж към Харвардския университет..[6] Завършва с най-високо отличие като бакалавър по химия и физика през 1972 г.[7] След това се присъединява към лабораторията по физиология към Кеймбриджкия университет.[8] През 1977 г. получава докторска степен по физиология.[9]
Научна дейност
редактиранеСлед като завършва висшето си образование, Циен става научен сътрудник към колежа Гонвил и Киз, Кеймбридж, в периода 1977 – 1981 г.[8] После е назначен за преподавател в Калифорнийския университет – Бъркли от 1982 до 1989 г.[10] Започва работа в Калифорнийския университет, Сан Диего през 1989 г. като професор по фармакология, химия и биохимия.[11]
Циен допринася за областите на клетъчната биология и невробиологията като открива генетично програмируеми флуоресцентни маркери, което позволява на учените да наблюдават поведението на молекулите в живите клетки в реално време. Той разработва и флуоресцентни индикатори от калциеви йони.
През 2004 г. му е връчена награда Волф за медицина,[12] а през 2008 г. е удостоен и с Нобелова награда за химия за приноса си по откриването на зеления флуоресцентен белтък.[1][13] Този белтък се използва от учени за проследяване на мястото, където определени гени се изразяват в клетките или в целия организъм. Той позволява изучаваният белтък да се освети вътре в клетката при подлагането ѝ на ултравиолетова светлина.
През 2009 г. групата на Циен открива нов инфрачервен флуоресцентен белтък, който е докладван и описан в списание Science. Циен е плодотворен биохимичен изобретател и към 2010 г. патентите му наброяват 100. През 1990-те години той съосновава компаниите Aurora Biosciences Corporation и Senomyx.[4][14]
Личен живот
редактиранеВъв фамилията на Циен, освен баща му, се открояват много други известни инженери. Той шеговито споделя, че е обречен по наследство да се занимава с научна работа.[15] Женен е за Уенди Глоуб.[16] Макар да не е съвсем ясна причината за смъртта му, се знае, че умира на 24 август 2016 г. на велосипедна пътека в Юджийн, Орегон.[17] Преди тази случка, той вече е оцелял в битка с рака и е прекарал инсулт през 2013 г.[18][19][20]
Източници
редактиране- ↑ а б 2008 Nobel Prize in Chemistry Laureates (Official web page) // The Nobel Foundation, 8 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
- ↑ Tsien Nobel Prize lecture
- ↑ Tsien, Roger Y. The 2009 Lindau Nobel Laureate Meeting: Roger Y. Tsien, Chemistry 2008 // Journal of Visualized Experiments (35). 2010. DOI:10.3791/1575.
- ↑ а б в Nicole Kresge, Robert D. Simoni, and Robert L. Hill. "The Chemistry of Fluorescent Indicators: the Work of Roger Y. Tsien" Архив на оригинала от 2009-07-14 в Wayback Machine., Journal of Biological Chemistry, September 15, 2006.
- ↑ Swayze, Bill. "Jersey teens call science a winner: Two finalists say just being in Westinghouse talent competition is prize enough", The Star-Ledger, March 11, 1997.
- ↑ Phi Beta Kappa (Web page) // The Harvard Crimson, 24 април 1971. Посетен на 9 октомври 2008.
- ↑ Nobel Laureate Roger Tsien Dies, Age 64 // UC San Diego News Center, 31 август 2016. Посетен на 31 август 2016.
- ↑ а б Cambridge graduate wins Nobel Prize for Chemistry (Web page) // The University of Cambridge, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2008-10-11. Посетен на 8 октомври 2008.
- ↑ Tsien, Roger Yongchien. The design and use of organic chemical tools in cellular physiology. University of Cambridge, 1976. OCLC 500581238.
- ↑ Rink, Timothy J. и др. Roger Yonchien Tsien (1952 – 2016) // Nature 538 (172). 13 октомври 2016. DOI:10.1038/538172a. с. 172.
- ↑ Roger Tsien at UCSD Department of Chemistry & Biochemistry (Official web page) // UCSD, 2008. Архивиран от оригинала на 2008-10-15. Посетен на 4 ноември 2008.
- ↑ The Wolf Foundation Prize in Medicine (Web page) // The Wolf Foundation, 2004. Посетен на 8 октомври 2008.
- ↑ The green fluorescent protein: discovery, expression and development // The Royal Swedish Academy of Sciences, Information Department, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
- ↑ Interview, Roger Tsien. The light fantastic, pages 7 – 9 in The Biologist, Biochemistry Supplement. Vol 62 No 5 supplement. Oct/Nov 2015
- ↑ Steele, D. (2004) Cells aglow. HHMI Bulletin, Summer 2004, 22 – 26
- ↑ Roger Y. Tsien, chemist shared Nobel for tool to research Alzheimer's, dies at 64 // The Washington Post. 31 август 2016. Посетен на 1 септември 2016.
- ↑ Huang, Christopher L.-H. (2018). „Roger Yonchien Tsien. 1 February 1952 – 24 August 2016“. Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society. doi:10.1098/rsbm.2018.0013
- ↑ Lippard, Stephen J. Roger Y. Tsien (1952 – 2016) // Science 354 (6038). 7 октомври 2016. с. 41.
- ↑ Potter, Matt. Details scarce in death of Nobel Prize–winner // San Diego Reader. 21 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.
- ↑ Hagerty, James R. Nobel-Winning Chemist Created a Rainbow of Colors to Illuminate Cells // Wall Street Journal. 9 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.