Роджър Циен

американски биохимик

Роджър Йончиен Циен (на английски: Roger Yonchien Tsien; на китайски: 錢永健) е американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2008 г. за откриването и развиването на зеления флуоресцентен белтък заедно с Осаму Шимомура и Мартин Чалфи.[1][2][3]

Роджър Циен
Roger Tsien
американски биохимик

Роден
Починал

Образование Харвардски университет
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област биохимия
Работил в Калифорнийски университет, Сан Диего
Калифорнийски университет – Бъркли
Награди Нобелова награда за химия (2008)

Уебсайт www.tsienlab.ucsd.edu
Роджър Циен в Общомедия

Ранен живот и образованиеРедактиране

Циен е роден на 1 февруари 1952 г. в китайско семейство в Ню Йорк.[4] Родът му има корени в Ханджоу, Китай. Баща му е машинен инженер, възпитаник на Шанхайския университет „Дзяо Тун“ и Масачузетския технологичен институт. Циен израства в Ливингстън, Ню Джърси, където завършва средното си образование.[5] Като малък страда от астма и прекарва доста време вкъщи, провеждайки химически експерименти в мазето. На 16-годишна възраст печели първа награда в националното състезание Westinghouse Talent Search с проект, изследващ свързването на металите с тиоцианат.[4]

Циен е приет в Харвард колидж към Харвардския университет..[6] Завършва с най-високо отличие като бакалавър по химия и физика през 1972 г.[7] След това се присъединява към лабораторията по физиология към Кеймбриджкия университет.[8] През 1977 г. получава докторска степен по физиология.[9]

Научна дейностРедактиране

След като завършва висшето си образование, Циен става научен сътрудник към колежа Гонвил и Киз, Кеймбридж, в периода 1977 – 1981 г.[8] После е назначен за преподавател в Калифорнийския университет – Бъркли от 1982 до 1989 г.[10] Започва работа в Калифорнийския университет, Сан Диего през 1989 г. като професор по фармакология, химия и биохимия.[11]

Циен допринася за областите на клетъчната биология и невробиологията като открива генетично програмируеми флуоресцентни маркери, което позволява на учените да наблюдават поведението на молекулите в живите клетки в реално време. Той разработва и флуоресцентни индикатори от калциеви йони.

През 2004 г. му е връчена награда Волф за медицина,[12] а през 2008 г. е удостоен и с Нобелова награда за химия за приноса си по откриването на зеления флуоресцентен белтък.[1][13] Този белтък се използва от учени за проследяване на мястото, където определени гени се изразяват в клетките или в целия организъм. Той позволява изучаваният белтък да се освети вътре в клетката при подлагането ѝ на ултравиолетова светлина.

През 2009 г. групата на Циен открива нов инфрачервен флуоресцентен белтък, който е докладван и описан в списание Science. Циен е плодотворен биохимичен изобретател и към 2010 г. патентите му наброяват 100. През 1990-те години той съосновава компаниите Aurora Biosciences Corporation и Senomyx.[4][14]

Личен животРедактиране

Във фамилията на Циен, освен баща му, се открояват много други известни инженери. Той шеговито споделя, че е обречен по наследство да се занимава с научна работа.[15] Женен е за Уенди Глоуб.[16] Макар да не е съвсем ясна причината за смъртта му, се знае, че умира на 24 август 2016 г. на велосипедна пътека в Юджийн, Орегон.[17] Преди тази случка, той вече е оцелял в битка с рака и е прекарал инсулт през 2013 г.[18][19][20]

ИзточнициРедактиране

  1. а б 2008 Nobel Prize in Chemistry Laureates (Official web page). // The Nobel Foundation, 8 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  2. Tsien Nobel Prize lecture
  3. Tsien, Roger Y.. The 2009 Lindau Nobel Laureate Meeting: Roger Y. Tsien, Chemistry 2008. // Journal of Visualized Experiments (35). 2010. DOI:10.3791/1575.
  4. а б в Nicole Kresge, Robert D. Simoni, and Robert L. Hill. "The Chemistry of Fluorescent Indicators: the Work of Roger Y. Tsien", Journal of Biological Chemistry, September 15, 2006.
  5. Swayze, Bill. "Jersey teens call science a winner: Two finalists say just being in Westinghouse talent competition is prize enough", The Star-Ledger, March 11, 1997.
  6. Phi Beta Kappa (Web page). // The Harvard Crimson, 24 април 1971. Посетен на 9 октомври 2008.
  7. Nobel Laureate Roger Tsien Dies, Age 64. // UC San Diego News Center, 31 август 2016. Посетен на 31 август 2016.
  8. а б Cambridge graduate wins Nobel Prize for Chemistry (Web page). // The University of Cambridge, 8 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  9. Tsien, Roger Yongchien. The design and use of organic chemical tools in cellular physiology.. University of Cambridge, 1976. OCLC 500581238.
  10. Rink, Timothy J. и др. Roger Yonchien Tsien (1952 – 2016). // Nature 538 (172). 13 октомври 2016. DOI:10.1038/538172a. с. 172.
  11. Roger Tsien at UCSD Department of Chemistry & Biochemistry (Official web page). // UCSD, 2008. Архивиран от оригинала на 15 октомври 2008. Посетен на 4 ноември 2008.
  12. The Wolf Foundation Prize in Medicine (Web page). // The Wolf Foundation, 2004. Посетен на 8 октомври 2008.
  13. The green fluorescent protein: discovery, expression and development. // The Royal Swedish Academy of Sciences, Information Department, 8 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2008. Посетен на 8 октомври 2008.
  14. Interview, Roger Tsien. The light fantastic, pages 7 – 9 in The Biologist, Biochemistry Supplement. Vol 62 No 5 supplement. Oct/Nov 2015
  15. Steele, D. (2004) Cells aglow. HHMI Bulletin, Summer 2004, 22 – 26
  16. Roger Y. Tsien, chemist shared Nobel for tool to research Alzheimer's, dies at 64. // The Washington Post. 31 август 2016. Посетен на 1 септември 2016.
  17. Huang, Christopher L.-H. (2018). „Roger Yonchien Tsien. 1 February 1952 – 24 August 2016“. Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society. doi:10.1098/rsbm.2018.0013
  18. Lippard, Stephen J.. Roger Y. Tsien (1952 – 2016). // Science 354 (6038). 7 октомври 2016. с. 41.
  19. Potter, Matt. Details scarce in death of Nobel Prize–winner. // San Diego Reader. 21 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.
  20. Hagerty, James R.. Nobel-Winning Chemist Created a Rainbow of Colors to Illuminate Cells. // Wall Street Journal. 9 септември 2016. Посетен на 6 май 2017.