Отваря главното меню

Родопски силивряк

вид растение

Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis или Родопска хаберлея) е представител на семейство Силиврякови (Gesneriaceae). Това е балкански ендемит, защитен реликтен вид. Известен е със своята продължителна анабиотична сухоустойчивост, известно също като „възкръсващо растение“ или цветето на Орфей.Името „Орфеево цвете“ или „цветето на Орфей“ е заслужило, за което се разказва в една легенда, че там където са паднали капки кръв при разкъсване тялото на Орфей, е поникнало малко синьо-виолетово цвете. А друга легенда казва, че по местата, на които са капали сълзите на Орфей, плачейки за своята Евридика, е поникнало синьо-бяло цвете. Установено е, че орфеевото цвете е предледников реликт, като съществуването му датира от преди около 2 милиона години.

Родопски силивряк
Haberlea rhodopensis wild Bulgaria.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Gesneriaceae Силиврякови
род: Haberlea
вид: Haberlea
rhodopensis
Родопски
силивряк
Научно наименование
Уикивидове Haberlea rhodopensis
Frivaldszky
Родопски силивряк в Общомедия

През 1835 г. когато Имре Фривалдски описва растението и го съобщава като ново за науката, за находището му отбелязва „Румелия, планината Родопи“. Година по-късно растението е открито в Стара планина.

Фривалдски го нарича Haberlea rhodopensis в чест на своя учител, унгарския ботаник Карл Хаберле и планината Родопи. Растението се среща по варовиковите скали в района на родопския град Ардино, по поречието на река Арда, в местността „Шейтанкюприя“, около Ягодинската пещера.

Цветето родопски силивряк притежава изумителни свойства на устойчивост на суша и може от изсушеното му стебло за хербарий да се възстанови и да продължи да се развива, след като се полива с достатъчно вода. Издържа 30 месеца, може би и повече без живителната течност. Това свойство се нарича анабиотична сухоустойчивост и затова е наречено безсмъртниче, защото възкръсва за живот след толкова продължителен недостиг на вода. Силиврякът може да изпадне в състояние на анабиоза (мнима смърт), както през лятото, така и през зимата и да се съживи при достатъчно влага, светлина и топлина. Според преданията цветето родопски силивряк е било известно отпреди 3000 години на древните траки и е използвано за лечебни цели. То е слаб опиат и жреците в миналото са го изгаряли, за да дишат пушека му, с което изпадали в транс и правели своите предсказания. Той се използва като очистващо организма средство. Действието му е насочено към бъбреците, черният дроб, жлъчката, кръвоносните съдове, стомаха и мазнините. То се свързва и с божествената напитка амброзия, която според легендите дава дълголетие.

Родопският силивряк е включен в червената книга на България на защитените видове и е забранено от закона да се бере и изкоренява. Цветето притежава лечебни свойства да изчиства черния дроб, стомаха, бъбреците, кръвоносните съдове, действа тонизиращо и подмладяващо. Чай от билката може да се пие веднъж на 5 години, защото е много силен. Химичният му състав не е много добре проучен, но се знае, че съдържа полифеноли в листата си, които са силни антиоксиданти. Билката съдържа уникални полезни вещества и затова в миналото са я използвали за лечение на шап по животните и рани.