Рожден (община Кавадарци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Рожден.
Рожден (на македонска литературна норма: Рожден) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
| Рожден Рожден | |
| — село — | |
 | |
  Рожден | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 737 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Рожден в Общомедия | |
География
редактиранеРожден се намира по горното течение на река Блашица в подножието на планината Козяк близо до границата с Гърция и е част от Тиквешко Мариово. Селото е планинско, на надморска височина от 920 m. Землището е голямо – 81,9 km2 като горите са 6939 ha, обработваемите земи – 436 ha, а пасищата – 270 ha.[1]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов етимологията на името е от миналото страдетелно причастие рожденъ (от праславянското *radjenъ) на старобългарския глагол 
и го сравнява със селищното име Пор(о)дим.[2]
Според Йордан Заимов името произхожда от първоначално *Рождане, производно от местното им Рождь = прилагателно с -јь- суфикс от изчезнало лично им Род. Според Дуриданов това е малко вероятно.[2]
В Османската империя
редактиранеСелото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Рожденъ.[2]
Според османски документи, през средата на ХVІІІ век жителите на Рожден водят дългогодишни съдебни дела срещу тези на Витолище за ползването на пасища. През 1749 година Рожден е представлявано от Коле, син на Петко, Богдан, син на Петре, Петко син на Бое и други.[3]
В XIX век Рожден е село, център на нахия в Тиквешка каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Рожден (Rojden) е посочено като село с 56 домакинства и 284 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рожден има 984 жители българи християни.[5]
Селската църква „Свети Спас“ е от 1874 век.[1][6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рожден (Rojden) има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Рожден [е] християнско свободно село до 120 къщи. На разстояние един час от селото има хромови мини с примес на арсеник и антимон, които преди няколко години са работили много, но сега са почти съвършено изоставени. Тук има доста добри и солидни постройки, гдето може да се разположи около 1 дружина... Рожден е характерно мориховско село, което е запазило старите си обичаи и живее по същия начин, както е живяло преди няколкостотини години. В цялото село от 130 фамилии има само 3-4 жилища, които могат да се наречат къщи; останалите са малки дървени колиби, покрити със слама, в които хората живеят заедно със своите добитъци. Има много жени, които не са видели друго село или град и нямат никаква идея за някой друг живот, освен този, който е възможен на Мориховската планина. Мъжете са съзнателни българи. Много може да се чуе от тях за страшните притеснения от турска страна, които им са правени съвършено безнаказано в този див кът, непристъпен нито за един чужденец.[8] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Рожден са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Преброявания[1]
редактиране| Националност | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 681 | 446 | 188 | 30 | 27 | 21 |
| македонци | 667 | 437 | 184 | 29 | 27 | 19 |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| сърби | 8 | 6 | 1 | 1 | 0 | 2 |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 |
| други | 6 | 3 | 3 | 0 | 0 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Рожден
Атанас Чесновски (Честоновски, 1864/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[10]- Брайко Петков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[11]
- Вучко Николов (Въчко Николов, 1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[12]
- Лазар Данов (Данев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[13]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Рожден (Rozden) село во Тиквешко Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 - 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18, 30, 31.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 798.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 547 – 548.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 200.