Рождество Богородично (Цариброд)
„Рождество на Пресвета Богородица“ (на сръбски: „Рођења Пресвете Богородице“) е православна църква в град Цариброд (на сръбски: Димитровград) в Западните покрайнини, Сърбия.
| „Рождество Богородично“ „Рождество Пресвете Богородице“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Цариброд | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Цариброд |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Нишка |
| Изграждане | 1888 г. |
| Състояние | действащ храм |
| „Рождество Богородично“ в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеХрамът се намира в централната царибродска махала Чуйпетъл.
История
редактиранеСлед Освобождението на България в 1878 година Цариброд бързо се развива като център на околия в новосформираното Княжество България. Липсата на църковен храм е сред основните грижи за местните власти, след изграждането на училище. На 15 юли 1888 г. на заседание на градския общински съвет е взето решение за изграждането на църквата и за образуване на комисия, която да се занимава с този въпрос. През лятото на 1890 г. инициативата е подпомогната с отпускането на 1000 лева от бюджета на Министерството на външните дела и изповеданията. През 1893 г. за построяването на църквата са отпуснати още 10 000 лева, а на следващата година – 5000[1].
Сградата на църквата е завършена през 1894 година[2].
Описание
редактиранеСред най-големите ценности на храма е иконостасът от чимширено дърво, изпълнен в техника „чипка“.[3] Изработен е от дебърски майстори, ръководени от Иван Филипов.[4][5]
От периода 1891-1894 г. са и дарствените икони на храма, подписани от царибродските бакалски, терзийски и платнарски еснафи. Кметът на града Ташко Дурин също дарява икона с изображение на Рождество Христово, под която пише:„Подарък от Ташко Дурин, кмет на града, 1894 г.“[6]
Галерия
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878-1975). Документален сборник, София, 2005, с. 56-58, 61
- ↑ Николов, Богдан. Цариброд, София, 2005, с. 23
- ↑ Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 42.[неработеща препратка]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.56