Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Филипов.

Иван Филипов е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.

Иван Филипов
български резбар

Роден
Починал
1919 г. (85 г.)
Слънце над царските двери от иконостаса на „Рождество Богородично“ в Цариброд
Царските двери от иконостаса на „Рождество Богородично“ в Цариброд

БиографияРедактиране

Иван Филипов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1834 година в семейството на майстора резбар Филип Аврамов от рода Филипови.[1] Във Варна тайфата на Иван Филипов изработва великолепния иконостас на катедралния храм „Успение Богородично“.[2] Във Варна Филиповци не работят по свой проект, а по проект на архитект Никола Лазаров. В този иконостас за пръв път в новата българската резба се вмъква плетеницата и така е нарушена дългогодишна традиция иконостасите да имат предимно растителни и животински мотиви.[3]

Иван подпомогнат от племенника си Иван Йосифов и сина си Филип Иванов ръководи изрязването на иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Цариброд, в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и в „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[3] Сред най-старите резбарски работи на Иван Филипов в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.[4] С брат си изработват разпятие за иконостаса на църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора за 1635 гроша, а на следната 1891 година за 1360 гроша правят и двете странични иконостасчета, на които са поставени иконите на Въведение Богородично и Свети Мина.[5]

Подпомага издаването на „Сборник от старонародни песни и обичаи в Дебърско и Кичевско (Западна Македония)“ на Васил Икономов в 1893 година, като набира 25 абонати, предимно от Ямбол. [6]

Умира в 1919 година.[1]

Асен Василиев пише за него:

Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дичо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аврам Дичов
(1780-те — XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Аврамов
(1812 — 1903)
 
 
 
 
 
Филип Аврамов
(1814 — 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Данаил Василев
 
Стефан Василев
(1840 — 1910)
 
Аврам Василев
(1846 — 1910)
 
Дичо Филипов
 
Иван Филипов
(1834 — 1919)
 
Йосиф Филипов
(1848 — 1913)
 
Атанас Филипов
(1852 — 1925)
 
Нестор Филипов
(1864 — 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филип Иванов
(1875 — 1940)
 
 
 
 
 
 
Евгений Атанасов
 
Андрей Атанасов
 
Димитър Несторов
 
Русе Несторов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Йосифов
(1883 — 1948)
 
Иван Йосифов
 
Гале Йосифов
 
Никола Йосифов
 
Тома Йосифов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Филипов
(1894 — 1948)
 
Методи Николов
(17 април 1896 — 1958)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Николов
 
Йосиф Николов


БележкиРедактиране

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 247.
  2. Катедрален храм-паметник "Успение Пресвятия Богородици". // Варненска и Великопреславска Света митрополия. Посетен на 22 септември 2015.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  5. Храм „Св. Въведение Богородично“ Стара Загора. // Старозагорска митрополия. Посетен на 10 септември 2019 г..
  6. Икономовъ, Василъ. Сборникъ отъ старо-народни пѣсни и обичаи въ Дебърско и Кичевско (Западна Македония). София, Печатница „Македония“, 1893, с. 153.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 253.