Иван Филипов (резбар)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Филипов.
Иван Филипов е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.
Иван Филипов | |
български резбар | |
Роден |
1834 г.
|
---|---|
Починал | 1919 г.
|
Биография
редактиранеИван Филипов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1834 година в семейството на майстора резбар Филип Аврамов от рода Филипови.[1] Във Варна тайфата на Иван Филипов изработва великолепния иконостас на катедралния храм „Успение Богородично“.[2] Във Варна Филиповци не работят по свой проект, а по проект на архитект Никола Лазаров. В този иконостас за пръв път в новата българската резба се вмъква плетеницата и така е нарушена дългогодишна традиция иконостасите да имат предимно растителни и животински мотиви.[3]
Иван подпомогнат от племенника си Иван Йосифов и сина си Филип Иванов ръководи изрязването на иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Цариброд, в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и в „Свети Георги“ в Ямбол (1897).[3] Сред най-старите резбарски работи на Иван Филипов в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.[4] С брат си изработват разпятие за иконостаса на църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора за 1635 гроша, а на следната 1891 година за 1360 гроша правят и двете странични иконостасчета, на които са поставени иконите на Въведение Богородично и Свети Мина.[5]
Подпомага издаването на „Сборник от старонародни песни и обичаи в Дебърско и Кичевско (Западна Македония)“ на Васил Икономов в 1893 година, като набира 25 абонати, предимно от Ямбол. [6]
Умира в 1919 година.[1]
Асен Василиев пише за него:
„ | Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.[7] | “ |
Родословие
редактиранеДичо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Аврам Дичов (1780-те — XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Васил Аврамов (1812 — 1903) | Филип Аврамов (1814 — 1900) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Данаил Василев | Стефан Василев (1840 — 1910) | Аврам Василев (1846 — 1910) | Иван Филипов (1834 — 1919) | Дичо Филипов | Йосиф Филипов (1848 — 1913) | Атанас Филипов (1852 — 1925) | Нестор Филипов (1864 — 1917) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Филип Иванов (1875 — 1940) | Петър Йосифов (1883 — 1948) | Иван Йосифов | Гале Йосифов | Никола Йосифов | Тома Йосифов | Евгений Атанасов | Андрей Атанасов | Димитър Несторов | Русе Несторов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коста Филипов (1894 — 1948) | Методи Филипов (17 април 1896 — 1958) | Димитър Николов | Йосиф Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ Катедрален храм-паметник „Успение Пресвятия Богородици“ // Варненска и Великопреславска Света митрополия. Архивиран от оригинала на 2015-07-22. Посетен на 22 септември 2015.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Храм „Св. Въведение Богородично“ Стара Загора // Старозагорска митрополия. Посетен на 10 септември 2019 г.
- ↑ Икономовъ, Василъ. Сборникъ отъ старо-народни пѣсни и обичаи въ Дебърско и Кичевско (Западна Македония). София, Печатница „Македония“, 1893, с. 153.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 253.