Роза Петер
Роза Петер (на унгарски: Rózsa Péter) е унгарска математичка, най-известна с работата си в областта на теория на рекурсията.
| Роза Петер Péter Rózsa | |
| унгарска математичка | |
 | |
| Родена |
17 февруари 1905 г.
|
|---|---|
| Починала | 16 февруари 1977 г.
Будапеща, Унгария |
| Погребана | Фаркашрети, Будапеща, Унгария |
| Етнос | евреи |
| Учила в | Будапещенски университет |
| Награди | Награда „Кошут“ (1951) |
| Научна дейност | |
| Работила в | Будапещенски университет (1955 – 1975) |
| Роза Петер в Общомедия | |
Биография редактиране
Роза Петер е родена в Будапеща, Унгария, като Роза Полицер (Politzer). Записва се да учи в Будапещенския университет, първоначално изучавайки химия, но по-късно продължава с математика. В началото се занимава с проблеми от теория на числата, но след като открива, че резултатите ѝ са били публикувани от Робърт Кармайкъл и Ленърд Диксън, изоставя математиката и се отдава на поезията. Под напътствията на приятеля си Ласло Калмар, който ѝ предлага да изследва трудовете на Курт Гьодел върху теорията на непълнотата.
Петер представя резултатите си по теория на рекурсията пред Международния конгрес на математиците, който се провежда в Цюрих през 1932 г. За изследванията си получава докторска степен с отличие. На изданието на конгреса през 1936 година в Осло, тя представя статия за рекурсивните функции над две променливи.[1] Тези статии спомагат за полагането на основите на модерната теория на рекурсивните функции като отделен клон на математиката.
През 1937 година тя е поканена за редактор на списанието по символна логика.[2]
След приемането на „еврейските закони“ през 1939 година в Унгария, на Роза Петер ѝ е забранено да преподава заради еврейските ѝ корени и за кратко тя е затворена в гето в Будапеща. По време на Втората световна война, тя написва книгата Играейки с безкрайността: Математически изследвания и екскурзии – труд, който въвежда незапознатия читател в теорията на числата и логиката. Оригинално публикувана на унгарски, книгата е преведена на английски и на още десетина езика.[3]
След края на войната през 1945 година, Петер получава първото си щатно назначение като преподавател в Будапещенския педагогически колеж. През 1952 година, Роза Петер става първата унгарка, която се хабилитира с голяма докторска степен по математика. След като колежът затваря прати през 1955 година, тя постъпва като преподавател в Будапещенския университет „Еотвьош Лоранд“ до пенсионирането си през 1975 година. Тя е популярен преподавател, известна сред студентите си като „Леля Роза“.[2]
През 1951 година, тя публикува най-важния си труд „Рекурсивни функции“. Считано от средата на 1950-те тя започва да се занимава с компютърни науки и през 1976 година излиза последната ѝ книга, озаглавена „Рекурсивни функции в компютърната теория“, преведена през 1981 година на английски.
Награди редактиране
Роза Петер получава наградата „Лайош Кошут“ през 1951 година. През 1953 година унгарското математическо общество „Янош Бояй“ я удостоява с наградата „Мано Беке“. През 1970 и 1973 година получава съответно сребърна и златна държавна награда. През 1973 година, тя става първата жена, избрана за член на Унгарската академия на науките.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б MacTutor History of Mathematics Archive. „Rózsa Péter“. School of Mathematics and Statistics, University of St Andrews, Scotland
- ↑ а б Rózsa Péter // EpiGeneSys. Архивиран от оригинала на 2017-03-26. Посетен на 14 април 2014.
- ↑ Riddle, Larry. Rózsa Péter // Biographies of Women Mathematicians. Agnes Scott College. Посетен на 14 април 2014.
- Rozsa Peter 1905 – 1977 // More Mathematical People. Harcourt Brace Jovanovich, 1990. с. 149.
- "Rózsa Péter", Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College
- Rózsa Péter, Founder of Recursive Function Theory Архив на оригинала от 2005-02-10 в Wayback Machine., Women in Science: A Selection of 16 Contributors, San Diego Supercomputer Center, 1997, Посетен на 6 май 2013.
- Tamássy, István. Interview with Róza Péter. Modern Logic. Т. 4. 1994. с. 277 – 280.
- Andrásfai, Béla. Rózsa (Rosa) Péter. Periodica Polytechnica Electrical Engineering. Т. 30. 1986. с. 139 – 145.
- Morris, Edie, Harkleroad, Leon. Rózsa péter: recursive function theory’s founding mother. The Mathematical Intelligence. Т. 12. 1990. с. 59 – 64.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rózsa Péter в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |