Отваря главното меню
Роза Петер
унгарска математичка
Роза Петер 
Родена: 17 февруари 1905
Починала: 16 февруари 1977

Роза Петер (на унгарски: Rózsa Péter) е унгарска математичка, най-известна с работата си в областта на теория на рекурсията.

БиографияРедактиране

Роза Петер е родена в Будапеща, Унгария, като Роза Полицер (Politzer). Записва се да учи в Будапещенския университет, първоначално изучавайки химия, но по-късно продължава с математика. В началото се занимава с проблеми от теория на числата, но след като открива, че резултатите ѝ са били публикувани от Робърт Кармайкъл и Ленърд Диксън, изоставя математиката и се отдава на поезията. Под напътствията на приятеля си си Ласло Калмар, който ѝ предлага да изследва трудовете на Курт Гьодел върху теорията на непълнотата.

Петер представя резултатите си по теория на рекурсията пред Международния конгрес на математиците, който се провежда в Цюрих през 1932. За изследванията си получава докторска степен с отличие. На изданието на конгреса през 1936 година в Осло, тя представя статия за рекурсивните функции над две променливи.[1] Тези статии спомагат за полагането на основите на модерната теория на рекурсивните функции като отделен клон на математиката.

През 1937 година тя е поканена за редактор на списанието по символна логика.[2]

След приемането на „еврейските закони“ през 1939 година в Унгария, на Роза Петер ѝ е забранено да преподава заради еврейските ѝ корени и за кратко тя е затворена в гето в Будапеща. По време на Втората световна война, тя написва книгата Играейки с безкрайността: Математически изследвания и екскурзии – труд, който въвежда незапознатия читател в теорията на числата и логиката. Оригинално публикувана на унгарски, книгата е преведена на английски и на още десетина езика.[3]

След края на войната през 1945 година, Петер получава първото си щатно назначение като преподавател в Будапещенския педагогически колеж. През 1952 година, Роза Петер става първата унгарка, която се хабилитира с голяма докторска степен по математика. След като колежът затваря прати през 1955 година, тя постъпва като преподавател в Будапещенския университет „Еотвьош Лоранд“ до пенсионирането си през 1975 година. Тя е популярен преподавател, известна сред студентите си като „Леля Роза“.[2]

През 1951 година, тя публикува най-важния си труд „Рекурсивни функции“. Считано от средата на 1950-те тя започва да се занимава с компютърни науки и през 1976 година излиза последната ѝ книга, озаглавена „Рекурсивни функции в компютърната теория“, преведена през 1981 година на английски.

НаградиРедактиране

Роза Петер получава наградата „Лайош Кошут“ през 1951 година. През 1953 година унгарското математическо общество „Янош Бояй“ я удостоява с наградата „Мано Беке“. През 1970 и 1973 година получава съответно сребърна и златна държавна награда. През 1973 година, тя става първата жена, избрана за член на Унгарската академия на науките.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б MacTutor History of Mathematics Archive. "Rózsa Péter". School of Mathematics and Statistics, University of St Andrews, Scotland
  2. а б Rózsa Péter. // EpiGeneSys. Посетен на 14 април 2014.
  3. Riddle, Larry. Rózsa Péter. // Biographies of Women Mathematicians. Agnes Scott College. Посетен на 14 април 2014.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rózsa Péter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.