Росоки
Росоки (на македонска литературна норма: Росоки) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.
| Росоки Росоки | |
| — село — | |
 | |
  Росоки | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Мала река |
| Надм. височина | 1056 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1250 |
| Росоки в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра на слива на Росочката и Мала река.[1]
История
редактиране
В XIX век Росоки е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свето Преображение Господне“ е от XVIII, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица“) е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Росок (Rossok) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 287 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раосоки има 450 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раосоки е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак със 75 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раосоки има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Росоки има 46 български екзархийски къщи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Росоки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Росоки като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[10]
Личности
редактиране- Родени в Росоки
Атанас Авросиев,[11] или Амвросиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, касапин, ІІІ клас, 3 рота на 7 кумановска дружина, ранен на 18 юни 1913 година[12]
Глигор Тодоровски (1928 – 2006), историк от Северна Македония- Кипро (? - 1845), български архитект и строител, ученик на Велян Селечки[13]
- Мелетий Божинов (1872 – 1954), български зограф
- Неделко Росошки, български зограф от XVIII век
- Павел Васев, български революционер
- Панталей Делев (1891 - ?), български фотограф, македоно-одрински опълченец
- Слави Василев Гюдеров (1896 - 1945), български предприемач[14]
- Спиро Евтимов, български военен деец, подполковник[15]
- Христо Каратодоров, български строител и зограф
- Други
- Константин Коняров (1910 – 2002), български поет, по произход от Росоки
- Любен Фичев (1907 – 1994), български мотоциклетист, по произход от Росоки
Бележки
редактиране- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 92.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.
