Росоки

село в Северна Македония

Росоки (на македонска литературна норма: Росоки) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Росоки
Росоки
— село —
41.5667° с. ш. 20.6942° и. д.
Росоки
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМала река
Надм. височина1056 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1250
Росоки в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Мала река високо в планината Бистра на слива на Росочката и Мала река.[1]

 
Стара къща в Росоки
 
Цветен триод Лазаревац от края на XVIII век, намерен в Росоки

В XIX век Росоки е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свето Преображение Господне“ е от XVIII век, а „Въведение Богородично“ („Света Богородица“) е от XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Росок (Rossok) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 287 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Раосоки има 450 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Раосоки е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак със 75 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Раосоки има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Росоки има 46 български екзархийски къщи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Росоки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Росоки като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[10]

Личности

редактиране
Родени в Росоки
Други
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 262.
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 92.
  15. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 79.