Ростуше
Ростуше (на македонска литературна норма: Ростуше; на албански: Radostusha) е село в Северна Македония, център на Община Маврово и Ростуше.
| Ростуше Ростуше | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Ростуше | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Долна река |
| Надм. височина | 709 m |
| Население | 872 души (2002) |
| Пощенски код | 1254 |
| Официален сайт | www.mavrovoirostuse.gov.mk |
| Ростуше в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Долна река в източните склонове на Дешат над река Радика.
История редактиране
В XIX век Ростуше е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Расостуше (Rassostouché) е посочено като село с 200 домакинства, като жителите му са 209 помаци и 192 българи.[1] Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от XIX век.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Раостоше има 260 жители българи християни и 610 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ростуше е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак със 174 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ростуше има 272 българи екзархисти.[5]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ростуше има 39 български екзархийски и 190 помашки къщи.[6]
Ростушката болница, изградена в 1929 година, е обявена за паметник на културата.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 872 жители.[8][9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 397 |
| албанци | 41 |
| турци | 427 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 2 |
| други | 5 |
В 2014 година името на селото е върнато от Ростуша към оригиналното Ростуше и съответно името на общината е променено от Маврово и Ростуша на Маврово и Ростуше.[10]
Личности редактиране
- Родени в Ростуше
Ниязи Лиманоски (1941 – 1997), етнолог и политик от Република Македония[11]- Рисе Бислимовски (1959 – 2012), политик от Република Македония
- Тасим Сулейманоски (р. 1969), северномакедонски политик
- Илия Филиповски (р. 1941), северномакедонски политик
Галерия редактиране
-
Писмо от жители на селата Ростуше и Велобърдо до българския екзарх Йосиф I за обновяване на църквата „Успение Богородично“ между двете села, с. 1, 8 февруари 1893 г. -
Писмо от жители на селата Ростуше и Велобърдо до българския екзарх Йосиф I за обновяване на църквата „Успение Богородично“ между двете села, с. 2 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 1, 18 май 1893 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 2, 18 май 1893 -
Писмо на българската църковна община в Дебър до екзарх Йосиф I за църквата на с. Рао-стуше и Вело-бърдо, с. 3, 18 май 1893
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Стара болница // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-11. Посетен на 11 септември 2017.
- ↑ Попис 2002: Книга X. Вкупно население, домаќинства и станови. Вкупно население според изјаснувањето за националната припадност, мајчиниот јазик и вероисповедта. Државен Завод за Статистика
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ Лимановски Нијазија // Архивиран от оригинала на 2011-05-25. Посетен на 2008-02-20.