Дешат

Дешат
	Дешат
	Дешат от манастира „Свети Йоан Предтеча“
	Местоположение на картата на Северна Македония
Общи данни
Местоположение	Северна Македония; Албания
Част от	Кораб
Най-висок връх	Веливар
Надм. височина	2375 m
	Дешат в Общомедия

Дешат (на албански: Deshat или Mali i Deshatit) е гранична планина между Северна Македония и Албания.

Географска характеристика

Планината е разположена в посока север – юг и най-високият ѝ връх е Веливар (Вели връх) – 2375 метра. По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар, Кораб, Дешат, Стогово и Караорман. В източното подножие на Дешат в Северна Македония по долното течение на река Радика е разположена областта Мала река, а на запад и юг (в Албания и Северна Македония) е Дебърското поле. Река Радика отделя на юг Дешат от планината Стогово.

Повечето географи разглеждат двете малки планини Дешат и Кърчин като един масив и в повечето географски карти са дадени под общото име Дешат. В Република Северна Македония битува схващането, че са отделни и в такъв случай Дешат като отделна планина се ограничава от седловината Дешат (2976 m) на север и седловината Кърчин (2115 m) на юг, а двухилядниците по продължаващото на юг главно било на масива: Голем Кърчин (2341 метра), Мал Кърчин (2174), Цървена плоча (2107) биха останали в планината Кърчин.^[1]

Цялостно масивът обхваща площ от около 170 km², като от тях 59% са в Северна Македония, а 41% – в Албания.^[1]

През плейстоцена високите части на планината са били заледени. Доказателство за това са фосилни циркуси и морени.^[2] В циркусите са образувани малки езера с ледников произход, пет от които са на македонска територия, в басейна на Радика. Най-голямо е езерото Локув с площ от 4000 m², в североизточния дял на планината. Над горския пояс са разположени високопланински пасища.^[1]

Част от македонската територия на Дешат е включена в Националния парк „Маврово“.

Вижте също

Дешатски езера

Литература

Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Северна Македония, Пътеводител, София, 1998.

Бележки

↑ ^а ^б ^в Динчев, Евгений, Атанасов, Петър. Високите планини на Република Македония. Пътеводител. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 127 – 128.
↑ Македонска енциклопедиjа, т. 1. Македонска академиjа на науките и уметностите. Скопие, 2009. с. 459-460. ISBN 978-608-203-023-4

[:0-1] а ^б ^в Динчев, Евгений, Атанасов, Петър. Високите планини на Република Македония. Пътеводител. София, 1998. ISBN 954-8047-61-6. с. 127 – 128.

[2] Македонска енциклопедиjа, т. 1. Македонска академиjа на науките и уметностите. Скопие, 2009. с. 459-460. ISBN 978-608-203-023-4

[1]

[2]