Русен камък
Мегалитното светилище Русен камък се намира в едноименната местност в най-високата и скалиста част на крепостта Русокастро (при с.Русокастро, област Бургас).[1]
| Русен камък | |
 Руините на Крепостта Русокастро (въздушна фотография) | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Русен камък Местоположение в България Област Бургас | |
| Страна |  България |
| Област | Област Бургас |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно светилище |
Описание и особености редактиране
Светилището се намира в най-високото място в рамките на крепостта Русокастро. На север от църквата Св. Георги се намира скален къс, на повърхността на който в една вдлъбнатина тече вода. Тази скала е надвесена на Русокастренската река, а под нея се намира пещерата – т.нар. „Русен камък“, в който според местната легенда някога е живял змей заедно с мома, която откраднал от село Русокастро и оттогава мястото е наречено „Русен камък“.
Легендата за камъка редактиране
Змеят често посещавал селото, но не закачал хората. Веднъж престорен на човек, но с опашка и когато минавал край хорото той закачил с опашката една мома, която му казала: „Чичо, прибери си опашката“ и всички захванали да му се смеят. Разсърден змеят вдигнал голяма вихрушка и докато никой не можел да вижда той се спуснал и взел момата, която завел в дупката си. Когато момата родила дете, змеят отишъл до селото и довел майка ѝ да бабува на детето. Тя останала няколко дни в пещерата, без да знаят близките ѝ къде се намира тя. Змеят ѝ показал всички стаи от къщата си, а тя впоследствие разказвала за тях в селото. Когато детето праснало, змеят я завел една нощ отново у дома си. Дал ѝ престилка с въглища в отплата. Жената ги изхвърлила, смао един въглен останал заплетен в престилката ѝ, а когато се завърнала вкъщи, въгленът се изтърколил като алтън.[2]
Научна интерпретация редактиране
Според проф.Васил Марков, без съмнение древните култови практики на Русен камък са наследени от християнския култ на Св. Георги – светецът покровител на плодородието и змееборец едновременно. Тази семантична натовареност отговаря на древноезическия покровител на светеца – змеят покровител на землище. Подобни ситуации на култова приемственост, предадена от народните легенди и предания се наблюдава и при скалното светилище Гергьова скала край с. Старо Ляски (Община Гоце Делчев) и при мегалитното светилище Св. Гергьова скала край с.Бачево (Община Разлог).[3]
Марков смята че при легендата за Русен камък е забележителен фактът, че змеят вика майката на момата да бабува – от фолклора са познати още предания, в които майката е магьосница и в тази връзка познава тайнството на раждането, което е било научено от змея. Съществуват и версии, в които майката на момата е „любена от змея“ и е предала змейската любов по наследство на дъщеря си – форма на т.нар. – „Свещен брак“ познат от орфическия мит за двата инцестни брака на змея Зевс с Деметра и Коре, от които се ражда Дионис-Загрей.[4]
Източници редактиране
- ↑ wikimapia.org – Крепост Русокастро
- ↑ Георгиева Ив., „Българска народна митология“, София 1993 г.
- ↑ Марков В., „Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезическите свети места в българската народна култура“; УИ „Неофит Рилски“, Благоевград 2007 г., ISBN 978-954-680-493-8
- ↑ Фол Ал., „Тракийският Дионис. Книга Първа. Загрей.“, УИ „Климент Охридски“, София 1991 г.