Бачево

Бачево
	Бачево Координати: 41°55′17.59″ с. ш. 23°27′09.94″ и. д. / 41.921555° с. ш. 23.452763° и. д. Бачево
Общи данни
Население	1493 души (15 септември 2022 г.); 22,5 души/km²
Землище	66,22 km²
Надм. височина	837 m
Пощ. код	2769
Тел. код	07448
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	2960
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Разлог; Красимир Герчев ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Бачево; Росица Чатлабашева; (ПП ГЕРБ)
	Бачево в Общомедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Западните покрайнини, Сърбия вижте Бачево (Община Цариброд).

Бачѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Разлог, област Благоевград.

География редактиране

Село Бачево се намира на 6 km от град Разлог в планински район, в южните склонове на Рила. Край селото се намират Бачевските минерални води.

В XIX век Бачево е смесено християнско и мюсюлманско селище в Неврокопска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1835 година. В същата 1835 година поп Теодосий отваря в Бачево килийно училище.^[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бачево (Batchévo) е посочено като селище със 167 домакинства, 380 жители българи-християни и 320 жители помаци.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Бачево, разположено на един клон от Арисваница; от Мехомия има 1 час разстояние на СЗ: пътят е каменист, но при все това удовлетворителен. До селото минува речица, която се казва също Бачевска и се втича на И от Мехомия. Земледелието и скотоводството съставят главното занятие на селянете; мнозина правят катран; околността е гора от бор и бук. Църква си имат, и училище с един учител; учениците са 35. Къщи 200 българе и помаци.^[4]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бачево е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него са живели 650 българи-християни, 570 българи-мохамедани, 60 власи и 65 цигани.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Бачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост
Общо	1617
Българи	660
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	8
Неотговорили	109

Редовни събития редактиране

На Тодоровден се провеждат конни състезания, на Гергьовден – курбан на селото, а съборът на селото е през август.

Личности редактиране


Обръщение на българското население от Бачево и други разложки села до управителя на Софийска губерния с молба за освобождение, 2 март 1878.

Родени в Бачево

Атанас Попстоянов (1894 – 1923), деец на БЗНС
Благо Прангов (р. 1933), български писател
Георги Манушкин (1878 – 1923), български революционер и политик
Иван Г. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Йонко Вапцаров, 2 рота на 14 воденска дружина^[8]
Иван Арсенов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Йонко Вапцаров^[9]
Йордан Цветков, български учител в Пловдивско и Пазарджишко, а след 1860 година в родното си село, след 1878 година е свещеник в родното си село, а от 1900 година в Бистрица, превежда на говорим език и разпространява църковни книги и молитви^[10]
Коста Ганджов (1866 – 1912), български революционер
Костадин Манушкин (1872 – 1912), български революционер
Костадин Ян. Прангов, учител в родното си и околните села около 1860 година^[11]
Кръстьо Рашев, български революционер, деец на ВМРО
Петър Иванов Манушкин (1921 – 1944), български комунист, секретар на РМС в селото^[12]
Росица Тоткова (22 октомври 1953), български политик от СДС

Починали в Бачево

Костадин Манушкин (1872 – 1912), български революционер

Свързани с Бачево

Георги и Коста Пенджекови, български учители в селото след 1860 година^[13]
Стоян Иванов, свещеник и учител в селото през късното Възраждане, участник в националноосвободителното движение^[14]
Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер

Бележки редактиране

↑ www.grao.bg
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.
↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16 – 17.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 695.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 553.
↑ Списък на убити партизани
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 510.
↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 274.

[wikidata-dabeae05fcbed5ad494c5ba781a8f16bca682c01-v6-1] www.grao.bg

[ЕПК2_367-2] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 367.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 134-135.

[4] Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 16 – 17.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.

[6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-7] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[8] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.

[10] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 695.

[11] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 553.

[12] Списък на убити партизани

[13] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 510.

[14] |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 274.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]