Отваря главното меню

Ново Лески

(пренасочване от Ляски)

Но̀во Лѐски (местно произношение Ново Ляски) е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Ново Лески
Общи данни
Население 378 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 13 546±0 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 2923
Тел. код 09751
МПС код Е
ЕКАТТЕ 52101
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Кметство
   - кмет
Ново Лески
Георги Ванкалов
(НДСВ, СДС)
Ново Лески в Общомедия

ГеографияРедактиране

Ново Лески се намира между селата Мосомище и Копривлен. Също така се намира между градовете Гоце Делчев и Хаджидимово. Селото е заобиколено от красива природа, има борова гора и чешма с минерална вода.

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ляски (Liaski) е посочено като село със 75 домакинства и 260 жители българи.[1] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Ляски като село със 72 български къщи.[2] Църквата „Свети Георги“ в селото е от началото на XIX век.[3]

Старото село е било разположено в гънките на Пирин, но в търсене на по плодородна земя селището се измества 2 километра на изток, в началото на Неврокопското поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ляски, село при левия бряг на Топлица. – Пада на З от Неврокоп 1 1/4 ч. Земя плодородна във всичко. Месари в Неврокоп. Църква „Св. Георги“; четат смесено. Къщи 195 българе.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Ляски живеят 695 души, всички българи християни.[5]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Лески:

С. Лески... Старото село е разположено на старинно място в един дол. Близо до селото има гора дъбова. Селото има 186 български къщи. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство. Земеделците работят почти цяло лято на полето. Нивите са повече турски. Някои от селяните се занимават с кираджилък до Сяр, Кавала, Драма. Около 20 души всяка година отиват в българия работници дюлгери. Хората са бедни, но трудолюбиви и способни.

Църквата „Св. Георги“ е изградена през 1844 г. На същото място до църквата е и училището.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Ляски са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В новото село в 1994 година е построена църквата „Свети Димитър“, а в местността Свети Илия е построен едноименен параклис. Селото има ансамбъл за народни песни и танци, който е известен с Лясковското хоро.

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година в деня на свети Христофор (22 май по стар стил) се покорява Лясковския връх (Свети Дух), прави се водосвет и курбан за здраве, плодородие и дъжд.
  • На 6 май (Гергьовден) и на 15 август (Голяма Богородица) се посещава църквата „Свети Георги“ в Старо Лески и на двата празника се отслужва литургия и се прави водосвет и курбан за здраве. Има поверие, че човек, който с вяра пренощува в манастира на 14 срещу 15 август се оправя от доста болежки.
  • На 20 юли (Илинден) се посещава параклисът над селото, където се прави водосвет и курбан за здраве.
  • На 26 октомври (Димитровден) е празникът на селото и новия му храм „Свети Димитър“.
  • Запазени са обичаите коледуване, лазаруване и кукерите.

ЛичностиРедактиране

Родени в Лески
  •   Иван Попов (1871 – 1921), български военен и революционер, костурски войвода на партизанска чета, 4та рота, 9та велешка дружина, командир на сборната партизанска рота МОО, в опълчението от 18 септември 1912 до 18 декември 1913, в сръбски плен от 18 юли 1913 до 18 декември 1913 орден за храброст трета степен
  •   Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков[8]
  •   Илия Гюдженов, ректор на Югозападен университет „Неофит Рилски“от 1999 до 2007 г.
  •   Стоян Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33 (37)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Дончо Златков, 1 рота на 13 кукушка дружина[9]

КухняРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 55.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  6. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.