Русе (Руси) Поптодоров с псевдоними Билал, Иван Хус, Славков, Славковски[1] е български духовник и революционер, битолски селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Русе Поптодоров
български революционер
Роден
1884 г.
Починал
Учил вБитолска българска класическа гимназия

Биография редактиране

Руси Поптодоров е роден в 1884 година в охриското село Велмей, тогава в Османската империя. Завършва втори клас в българската класическа гимназия в Битоля и преподава в Рамна, Велмей и други села.

През Илинденско-Преображенско въстание е войвода на селска чета. След въстанието е интерниран. Легализира се и става ръководител на Велмейския революционен комитет на ВМОРО. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.[2]

През март 1907 година става член на Охридския окръжен революционен комитет, а през юни е арестуван от турските власти и осъден на доживотен затвор. Затворен е в Битолския затвор до Младотурската революция от юли 1908 година, когато получава амнистия.

През Балканската война Русе Поптодоров е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 1-ва рота на 10-та прилепска дружина, награден е с орден „За храброст“, IV степен.[3] По-късно се замонашва в манастира „Всех Святих“ край охридското село Лешани, където и умира[4].

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16, 45, 88, 101.
  2. Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 – 1905, София, 2007, стр. 25.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 713.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138-139.