Ръждив вечерник

вид бозайник

Ръждив вечерник (Nyctalus noctula) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Северозападна Африка, почти цяла Европа и големи части от Азия - крайбрежието на Средиземно море, Централна Азия, Китай, Япония. В България е един от най-често срещаните прилепи, главно в широколистни гори в равнините.[2]

Ръждив вечерник
Nyctalus noctula.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Вечерници (Nyctalus)
вид:Ръждив вечерник (N. noctula)
Научно наименование
(Schreber, 1774 г.)
Разпространение
Mapa Nyctalus noctula.png
Ръждив вечерник в Общомедия
[ редактиране ]

Външен видРедактиране

С маса 22-40 g, дължина на тялото с главата 64-82 mm и размах на крилата 360-400 mm, ръждивият вечерник е сред най-едрите прилепи, срещащи се в Европа. Цветът на тялото е тъмножълт до кафяв, а на летателните мембрани - тъмно кафяв. Муцуната му е широка, а ушите са къси (16-20 mm) и наведени напред. Опашката е сравнително къса, 42-59 mm, като само последните прешлени излизат извън междубедрената мембрана.[2]

Жизнен цикълРедактиране

Ръждивият вечерник предпочита гористи местности, но се среща и в селища. През лятото живее в хралупи на дървета - мъжките поединично или на малки групи, а женските в размножителни колонии от 15-50 екземпляра. През зимата образува големи колонии в сгради или пещери, достигащи 1000 екземпляра. Извършва значителни миграции, като в края на август прилепите от Централна и Източна Европа се преместват с около 1000 km на югозапад. [3] Копулацията протича през август-октомври. През този период мъжките се заселват в отделни хралупи, където привличат по 4-5, в редки случаи до 20, женски. През юни-юли женските раждат по 1-2 малки. Продължителността на живота е около 12 години.[2]

ПоведениеРедактиране

Полетът на ръждивия вечерник е бърз и насечен, като често лети над върховете на дърветата. Той е един от европейските прилепи, които най-често са наблюдавани да летят и през деня. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 20 kHz. Обикновено ловува във въздуха, като изяжда плячката си в полет, по-рядко събира насекоми по повърхността на земята. През пролетта се храни главно с дребни двукрили, а през лятото - с нощни пеперуди и бръмбари.[2]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Nyctalus noctula (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 октомври 2021 г. (на английски)
  2. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 248-252.
  3. Nyctalus noctula - Science for Nature Foundation