Голям вечерник

Големите вечерници (Nyctalus lasiopterus) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в по-голямата част от Европа до Мала Азия и басейна на Каспийско море. В България се срещат рядко, в няколко отделни находища в Странджа и Рила.

Голям вечерник

Природозащитен статут

Уязвим

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera) семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) род: Вечерници (Nyctalus) вид: Голям вечерник (N. lasiopterus)

Научно наименование

Nyctalus lasiopterus (Schreber, 1780)

Разпространение

Голям вечерник в Общомедия

[ редактиране ]

С дължина на тялото и главата 78-104 mm, размах на крилата 410-450 mm и маса 45-76 g големият вечерник е най-едрият прилеп, срещащ се в Европа. Цветът му е кафяв, по-тъмен по ушите и летателните мембрани. Черепът е масивен, подобен на този на ръждивия вечерник (Nyctalus noctula), като в миналото част от изследователите са смятали, това са две форми на един и същ вид.

Големият вечерник обитава хралупи на дървета в широколистни гори. Образува малки колонии, рядко надхвърлящи 10 екземпляра, като често отделни екземпляри живеят в колонии на други видове. Известно е, че поне в някои части на ареала извършва сезонни миграции. През юни женските раждат по едно, рядко по две, малки. При полет големият вечерник се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 20 kHz. Храни се с едри насекоми, главно бръмбари и пеперуди, които улавя в полет на относително голяма височина.