Сабиниан Магн
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Сабиниан.
Сабиниан Велики (на латински: Sabinianus Magnus) e висш военачалник и областен управител в Източната Римска империя през 5 век при император Зенон. За етническия произход на Сабиниан няма категорични данни.
| Сабиниан Магн Sabinianus Magnus | |
| Починал | 481 г.
|
|---|---|
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
Описван е като ревностен крепител на воинската дисциплина. Подкрепя сенатската институция и се бори против падането на законовия ценз в държавата. Сравняван е с древните римски пълководци.
В 479 г. Сабиниан е назначен за военачалник на българите, управител на Воден и областен началник - magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Тогава в 479 г.[1] император Зенон за да предотврати заплахата от готите, се объръща за помощ към тракийските хуни и българите, пише Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis [2], и назначава за пълководец на българскo-източноримската войска най-добрия си военноначалник магистър Сабиниан Велики, който маневрирайки с българските си и римски отряди успял да прогони готите на остготския крал Теодорих Велики като им нанася решително поражение [3], според Марцелин Комес Теодорих ги „отблъснал повече с ум, отколкото с храброст“[4] разбивайки отряда от войската им командван кралския брат Теудимунд в който са майката и сестрата на краля, само това, че изоставя войните си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан заедно с преторианския префект на Илирия Йохан убеждава император Зенон да не сключва мир с Теодорих Страбон, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистъра става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481 г.[5]
Баща е на Флавий Мошиан (консул 512 г.) и на Флавий Сабиниан (консул 505 г.) който тицинският епископ Енодий (* 473 - † 524), съвременник на епохата, в панегирика си към Теодорих еднозначно определя като „Началник на българите“ (Vulgarum ductor).[6]
Литература
редактиране- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, Sabinianus Magnus 4, The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1971, ISBN 0-521-20159-4, p. 967.
Бележки
редактиране- ↑ Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
- ↑ Ioannes Antiocheni, De insidiis,11-96, ГИБИ, БАН, София 1960, стр.32
- ↑ MarceUinus Comes s.a. 479: Chronica minora, ed. Th Mommsen, II, p. 91. ГИБИ, БАН, София 1960, стр.33
- ↑ Комес Марцелин. Хроника. ЛИБИ. БАН. София, 1958. стр. 311.
- ↑ Ioannes Antiocheni, De insidiis,12-97, ГИБИ, БАН, София 1960, стр.33
- ↑ ((la)) Magnus Felix Ennodius, Panegyricus Theoderico regi dictus.