Флавий Сабиниан

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Сабиниан.

Флавий Сабиниан (на латински: Flavius Sabinianus) е висш сановник на Източната Римска империя от началото на VI век, военачалник на българите, градоначалник на Воден и управител – magister militum per Illyricum на Илирия и Македония.

Флавий Сабиниан
римски политик и военачалник
Роден
5-и век
Починал
6-и век

БиографияРедактиране

Син е на Сабиниан Велики,[1] военачалник на българите, градоначалник на Воден и magister militum per Illyricum – на Илирия и Македония (479 – 481 г.). Брат е на Флавий Мошиан (консул 512 г.).

В 479 г. император Зенон, за да предотврати заплахата от готите, се обръща за помощ към тракийските хуни и българи,[2][3] пише Йоан Антиохийски в своята хроника De insidiis.[4] Той назначава за пълководец на българско-източноримската войска най-добрия си военноначалник Сабиниан Велики, бащата на Флавий Сабиниан, който маневрирайки с българските си и римски отряди успява да прогони готите като им нанася решително поражение.[5][6]

Флавий Сабиниан се жени за племенница на император Анастасий I и е баща на Сабиниан (консул 517 г.).

Сабиниан като главнокомандващ на римската войска в Дунавските провинции се бие срещу нахлулите групи на Мундо, състоящи се от готи, хуни и херули. През 505 г. в голяма битка при Маргум (днес Чуприя) в долината между Дунав и Морава източноримската войска, подсилена чрез 10 000 българи, е победена от остготите на Мундо и остготския комита Питция (Pitzia), който за своя крал Теодорих Велики победил гепидите.

През 505 г. Флавий Сабиниан е консул на Източната част на Империята,[7] а Флавий Теодор в Западната част. През 508 г. става като баща си военачалник на българите, градоначалник на Воден и управител – magister militum per Illyricum на Илирия и Македония. Тицинският епископ Енодий (* 473; † 524), съвременник на епохата, в панегирика си към Теодорих еднозначно определя Флавий Сабиниан като „Началник на българите“ (Vulgarum ductor).[8]

ИзточнициРедактиране

  1. Йоан Антиохийски, Fragmente 213.
  2. Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
  3. Успенский, История, I, стр. 340, датира това събитие в 479 г. Ал. Бурмов датира това събитие през 480 г.
  4. Йоан Антиохийски, De insidiis,11 – 96 и 12 – 97, ГИБИ, БАН, София 1960, стр.32,33
  5. MarceUinus Comes s.a. 479: Chronica minora, ed. Th Mommsen, II, p. 91. ГИБИ, БАН, София 1960, стр.33
  6. Йорданес, Getica 300 ff.
  7. Pauly-Wissowa, Band I A,2, Sp. 1587.
  8. ((la)) Magnus Felix Ennodius, Panegyricus Theoderico regi dictus.

ЛитератураРедактиране