Саит Фаик Абасъянък
Саит Фаик Абасъянъ̀к (на турски: Sait Faik Abasıyanık) е турски писател и поет. Смята се за важна литературна фигура от 40-те години на миналия век[1]. Той създава съвсем нов стил в турската литература и вдъхва нов живот на турското писане на разкази със своите сурови, но хуманистични изображения на работници, рибари, деца, безработни и бедни. Той също така изследва „...мъките на човешката душа и агонията на любовта и предателството...“ [2].
| Саит Фаик Абасъянък Sait Faik Abasıyanık | |
| Роден | 23 ноември 1906 г. |
|---|---|
| Починал | 11 май 1954 г. |
| Националност |  Турция |
| Жанр | къси разкази |
| Тема | проблеми на хората |
| Уебсайт | |
| Саит Фаик Абасъянък в Общомедия | |
Известен е с късите си разкази. Те са публикувани в сборниците му „Самовар“ и „Последните птици“. Освен това пише романи и стихотворения. Тема на творчеството му е битът на обикновените хора.
Биография
редактиранеРоден е в Адапазаръ, на 18 ноември 1906 г.[3] Получава образованието си в Истанбул Лисеси /İstanbul Erkek Lisesi/ – средно училище в Истанбул, след това учи в Бурса.[4]. Той се записва в катедрата по тюркология на Истанбулския университет през 1928 г., но под натиска на баща си заминава за Швейцария, за да учи икономика през 1930 г. Напуска училище и живее от 1931 до 1935 г. във Франция (главно в Гренобъл)[4] – място, което оказа дълбоко влияние върху неговото изкуство и характер. След завръщането си в Турция преподава турски език в арменското училище за сираци Halıcıoğlu и се опита да изпълни желанието на баща си да започне бизнес, но не успява. По това време той също започва да публикува свои произведения в национално периодично издание в Турция.[4]
През 1936 г. той публикува първата си книга с разкази, Semaver. През 1952 г. той написва първия си роман Bir Takım Insanlar [4]. Той прекарва по-голямата част от времето си в Бургазада (един от Принцовите острови в Мраморно море). Става почетен член на Международното общество на Марк Твен в Сейнт Луис, Мисури на 14 май 1939 г. [5] Редица изследователи и критици, които изследват последните произведения на Саит Фаик, твърдят, че той е склонен към сюрреализъм. Темите на тези последни разкази са засегнали дълбоко писателите след 1950 г.[6] Той се отличава със своята изключителна оригиналност в стила си на писане.[7] Умира на 11 май 1954 г. в Истанбул.[4]
Наследство
редактиранеСаит Фаик оставя богатството си на училището за сираци Дарушафака. Фондация „Саит Фаик“ все още се управлява от Дарушафака, поддържайки неговата къща в Бургазада като музей „Саит Фаик Абасъянък“ и от 1954 г. дава годишната награда за литература „Саит Фаик“. Първият носител на наградата „Саит Фаик“ е Сабахатин Кудрет Аксал и тази най-престижна литературна награда досега е била присъждана на някои от най-добрите турски автори.
Издания в България
редактиране- Някакви хора (разкази) – изд. Народна култура, 1968 г. прев. Гюлчин Чешмеджиева
- Куцата чайка (разкази), библ. „Океан“ № 34, Георги Бакалов (издателство), Варна, прев. Стефка Първанова
- Малки хора (роман) – ИК „Прозорец“, С., 2015 г., прев. Кадрие Джесур
Източници
редактиране- ↑ Evin 1999, с. 357
- ↑ Evin 1984, с. 478
- ↑ Bassett 2008, с. 52
- ↑ а б в г д Hoiberg 1993, с. 7
- ↑ Arslanbenzer, Hakan. Sait Faik Abasıyanık: Turkish flaneur
- ↑ Kurt, Mustafa. MODERNIZM VE GERÇEKÜSTÜCÜLÜK BAĞLAMINDA SAİT FAIK'IN SON HİKÂYELERİ // Turkish Studies 6 (3). 2011. Архивиран от оригинала на 2021-12-17.
- ↑ Yücel, Tahsin, Sait Faik. Varlık Dergisi, 1 Aralık 1954. No:413, sayfa 7