Самоа
Самоа (на английски: Samoa, официално Независима държава Самоа, в миналото - Западна Самоа) е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан – двата по-големи Савайи и Уполу и четири по-малки. Столицата ѝ е Апия. До 4 юли 1997 г. страната е известна като Западна Самоа (заемаща част от архипелага Самоа, наричан и Навигаторски острови[1][2], другата - Източна Самоа, наричана и Американска Самоа принадлежи на САЩ).
| Независима държава Самоа Independent State of Samoa | |
|---|---|
| Девиз: Faʻavae i le Atua Sāmoa („Самоа се основава на Бога“) | |
| Химн: The Banner of Freedom | |
.svg) Местоположение на Самоа | |
| География и население | |
| Площ | 2842 km² (на 167-о място) |
| Води | 0,3% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Апия |
| Най-голям град | Апия |
| Официален език | |
| Религия | християнство |
| Демоним | самоанец |
| Население (2020) |  202 506(на 176-о място) |
| Население (2016) | 195 843 |
| Гъстота на нас. | 69,1 души/km² |
| Градско нас. | 17,9% (на 188-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна република |
| Държавен глава | Ваалетоа Суалауви |
| Министър-председател | Фиаме Наоми Матаафа |
| Организации | ООН |
| История | |
| Независимост | от Нова Зеландия |
| Берлински договор | 14 юни 1889 |
| Тристранна конвенция | 16 февруари 1900 |
| Германска Самоа | 1 март 1900 |
| Западна Самоа | 30 август 1914 |
| Независимост | 1 януари 1962 |
| Членство в ООН | 15 декември 1976 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | 1,188 млрд. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 5962 щ.д. |
| БВП (ном., 2018) | 881 млн. щ.д. |
| БВП на човек (ном.) | 4420 щ.д. |
| ИЧР (2018) | 0,707 (висок) (на 111-то място) |
| Прод. на живота | 73,2 години (на 99-о място) |
| Детска смъртност | 15,0/1000 (на 147-о място) |
| Грамотност | 99% (на 31-во място) |
| Валута | Тала (WST) |
| Други данни | |
| Часова зона | WST (UTC+13) |
| Лятно време | WST (UTC+14) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | WS |
| Интернет домейн | .ws |
| Телефонен код | +685 |
| ITU префикс | 5WA-5WZ |
| Самоа в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди около 3500 години. Те развиват уникален самоански език и самоанска културна идентичност. Около 2000 г. пр. Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Местните жителите развиват високи мореплавателски умения.
Остров Уполу, където сега се намира столицата на страната е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 г. През 1768 и 1787 г. островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се установява първата английска християнска мисия.
През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над страната, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт, кой да управлява островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, а САЩ и Великобритания не одобряват наследника му и изпращат по този повод военни кораби в пристанището на столицата Апия. Впоследствие архипелагът е разделен на две независими една от друга колонии - германска (Западна Самоа) и американска (Източна Самоа - островите Тутуила и Мануа). Великобритания е компенсирана от германския кайзер за отказа си от територии в границите на архипелага със Соломоновите острови.
През август 1914 г. вследствие на започналата Първа световна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. По договора от Версай от 1919 г. Германия загубва всичките си колонии. Лигата на нациите дава на Нова Зеландия мандат да управлява островите, принадлежали на Германия. Новозеландското управление продължава до 1 януари 1962 г., когато страната става първата независима държава в Океания под името Западна Самоа.
Държавно устройствоРедактиране
Държавното ѝ устройство е монархия. Страната е член на Британската общност. Пожизнен глава на държавата е крал Малиетоа Танумафили II. Самоа е единна парламентарна демокрация с 11 административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е приета в Организацията на обединените нации на 15 декември 1976 г.[3] Законодателна власт – Асамблея от 49 депутати, избирани за 5 години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителна власт – правителство и министър-председател. Въоръжени сили 2300 души.
ГеографияРедактиране
Страната има площ от 2831 км2. Разположена е в южната част на Тихия океан. Състои се от два големи острова – Савайи (1707 км2) и Уполу (1125 км2), 2 малки – Маноно и Аполима и 5 много малки островчета. Общата брегова линия е 340 км. Островите са от вулканичен произход, планински, с широки долини и най-висок връх Силисили – 1858 м (на о-в Савайи).
Климат – субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26°C. Чести са силните урагани. Валежи – 2000 – 3000 мм годишно.
Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).
ИкономикаРедактиране
Монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. Животновъдство – едър рогат добитък, птици и свине. Промишлеността е слабо развита. Малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари и др. Развива се дървообработващата промишленост. Транспорт – шосета 1800 км, от които 260 км с твърдо покритие, няма жп линии. Международно летище – Фалеоло (на 34 км западно от Апия). Страната годишно се посещава от 98 хил. туристи. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 17:21:62.
НаселениеРедактиране
- Население – 188 240 души (2008 г.).
- Гъстота – 63,9 жители на км2.
- Естествен прираст – 27.
- Средна продължителност на живота – мъже 67 години, жени 72 години.
- Етнически състав – самоанци 98,6% (от тях 10% метиси), европейци 0,6%, други полинезийци 0,5%, други 0,3%.
- Официален език – самоански и английски.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 30%.
- Религиозен състав – християни 99,8% от тях протестанти 78,4%, католици 21,6%), други 0,2%.
- Градско население – 23%. На остров Уполу живее 76% от населението.
- Столица – Апия (37 хил. жители).
- По-големи градове (в хил. жители) – на остров Уполу: Ваителе (7,0), Фалеасиу (3,8), Ваилеле (3,2), Фалеоло (2,2), Солосоло (1,7), Маноно Ута (1,4), Фалеафа (1,2), Матаваи (1,2); на остров Савайи: Сафоту (1,4), Гатаиваи (1,1), Сапулу (1,1).
Административно делениеРедактиране
11 окръга, които от 2004 г. са обединени в 4 региона: 3 на Уполу – Градски ареал Апия, Северозападен Уполу, Уполу – останала част и 1 на Савайи.
| Название на остров, (английско изписване) | Площ км2 | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| остров Аполима (Apolima) | 1 | 75 | Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787) | |
| остров Маноно (Manono) | 3 | 889 | Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787) | |
| остров Савайи (Savai'i) | 1707 | 43 103 | Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787) | |
| остров Уполу (Upolu) | 1125 | 134 024 | Якоб Рогевен (15 юни 1722) |
ИзточнициРедактиране
- ↑ The Navigator Islands. // The Argus, 2 януари 1882.
- ↑ Samoa – The Heart of Polynesia. // Polynesian Culture Center.
- ↑ List of Member States: S. // United Nations. Посетен на 27 ноември 2007.