Отваря главното меню
Самуил I Ханджери
цариградски патриарх
Роден: 1700 г.
Починал: 10 май 1775 г. (75 г.)

Самуил I Ханджери е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград на два пъти: от 24 май 1763 до 5 ноември 1768 година[1] (стар стил) и отново от 17 ноември 1773 до 24 декември 1775.[2]

През 1767 г. издейства султанско ирадие, с което се унищожава Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се присъединяват към Цариградската патриаршия.[1] Ирадието освен това забранявало приемането на каквито и да е протести срещу това решение, с което Патриаршията препятствала възможна съпротива от страна на охридското паство.[1] Патриаршията унищожава и самата охридската епархия, като подчинява Охрид на драчкия митрополит. Така градът е лишен дори от епископската катедра, която придобива още в ранните векове на християнството. Според българския историк и специалист по историята на Охридската архиепископия Иван Снегаров това е направено с цел да не остане и помен от Архиепископията.[1]

Самуил Ханджери ликвидира предходно през 1766 г. и възстановената Печка патриаршия през 1557 г., като по това време велик везир е Мухсинзаде Мехмед паша.

Йоаникий III вселенски патриарх
(24 май 1763 – 5 ноември 1768)
Мелетий
Теодосий II вселенски патриарх
(17 ноември 1773 – 24 декември 1775)
Софроний II

БележкиРедактиране