Саня Ловренчич

Саня Ловренчич (на хърватски: Sanja Lovrenčić) е хърватска преводачка, поетеса и писателка на произведения бестселъри в жанравоте лирика, драма, фентъзи, биография, пътепис и детска литература.

Саня Ловренчич Sanja Lovrenčić
Саня Ловренчич, 2009 г.
Родена	1961 г. Книн, Хърватия
Професия	писател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност	Хърватия
Активен период	1987 –
Жанр	лирика, драма, фентъзи, детска литература, биография,
Направление	постмодернизъм
Деца	2 сина
Уебсайт	www.sanja-lovrencic.com

Биография и творчество

Родена е през 1961 г в Книн, Хърватия. Скоро след това се местят в Загреб. Учи в балетно училище и в класическа гимназия, в която развива склонност към четене на чуждестранни книги в оригинал и любов към превода. На 17 години се записва в музикално училище, като за 4 години усвоява учебното съдържание от началното и средното музикално училище. Едновременно с това следва история на изкуството във Философския факултет на университета в Загреб.

След дипломирането си пътува известно време, омъжва се и след това работи като редактор в Хърватската телевизия.

Първата си книга, стихосбирката „Insula dulcamara“ (Остров Дулкамара), издава самостоятелно през 1987 г.

Участва в конкурс на Хърватското радио и получава първа награда за пиесата „Albatros“, която е изпълнена през 1991 г. Същата година печели награда и за пиеса за деца. Редица нейни радиодраматични текстове са изпълнявани в програмите на Хърватското радио впоследствие.

През 1991 г. избухва Хърватската война за независимост. Отглеждайки двамата си сина, започва да им измисля истории. Това дава началото на книгата ѝ за деца „Esperel, grad malih čuda“ (Есперел – градът на малките чудеса), който е публикуван през 1994 г. Премества се в къща сред природата на Краловец, където пише книгата „Kuća iznad čudovišta“ (Къща над чудовището) издадена през 1996 г. През същата година е публикуван и нейният превод на „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг, което поставя началото на дейността ѝ като преводач на класики от световната литература за деца, като „Хайди“, „Пътешествията на Гъливер“, „Малкият принц“, 7 от книгите на „Хрониките на Нарния“ и др.

Прави преводи на литературни текстове от английски, френски и немски. За превода на книгата на Клайв Стейпълс Луис „Брий и неговото момче“ е включена в Почетния списък на IBBY през 2004 г. Преводът ѝ на книгата „Домът на духовете“ от Вирджиния Улф печели наградата „Циклоп“ за 2012 г.

Първият ѝ роман „Kolhida“ (Колхида) е издаден през 2000 г. Романът ѝ „Rijeka sigurno voli poplavu“ (Реката сигурно обича потопа) от 2006 г. получава наградата „Циклоп“.

През 2006 г. е издадена книгата ѝ „U potrazi za Ivanom“ (В търсене на Иван) – биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, която пише след изучаване на дневниците ѝ, на непубликувани документи от архивите на семейство Бърлич и разговори с хора, изучавали живота и творчеството ѝ. За книгата е удостоена с наградата „Ксавер Шандор Гялски“.

Сборниците ѝ с разкази „Noina mačka“ (Котката на Ной) и „Puna vreća laži i drugi igrokazi“ (Пълна чанта лъжи и други пиеси) са написани по истории от цял свят – румънски, шведски, немски, руски, японски, еврейски, както и от хърватския фолклор.

Тя е съоснователка на художествената организация „Autorska kuća“ (Авторска къща), където работи като автор, редактор на библиотека „Мала звона“ (където публикува поезия и текстове, свързани с поезията), и е организатор на няколко проекта за популяризиране на книгите и четенето.

Като режисьор на документални филми на свободна практика записва и режисира 6 документални радиодрами. Член е 3 пъти на международното жури на фестивала „Prix Europa“ в Берлин. Като сътрудник на III програма на Хърватското радио подбира, превежда и подготвя редица текстове в областта на световната литература.

Участва в резиденции на писатели: H.A.L.D. (Hald Hovedgaard, Дания, 2014), OMI International Arts Center (Гент, САЩ, 2015), Villa Yourcenar (Франция, 2016), Chateau de Lavigny (Швейцария, 2017) и Q 21 – MuseumsQuartier (Виена, 2017).

Тя е член на няколко професионални асоциации, както и на Националния комитет за детски книги.

Саня Ловренчич живее със семейството си в Загреб.

Произведения

Поезия

• Insula dulcamara (1987)
• Skrletne tkanine (1994)
• Upute šetaču u vrtu sa zborovima (2002)
• U slobodnoj četvrti (2002)
• Rijeka sigurno voli poplavu (2006) – награда „Циклоп“
• Noćno doba (2009)
• Iz ateljea (2015)
• Putanja leta (2018)

Самостоятелни романи

• Kolhida (2000)
• Dvostruki dnevnik žene sa zmajem (2005)
• Klizalište (2005)
• Martinove strune (2008) – награда SMSK
• Ardura (2012)
• Vješanje kradljivaca ovaca (2015)
• Kabinet za sentimentalnu trivijalnu književnost (2018)

Серия „Змиите на Никонимор“ (Zmije Nikonimora)

1. Palača i vrt (2008)
2. Put do mora (2010)
3. Zlatna vrata (2013)

Сборници

• Wien fantastic (1998)
• Portret kuće (2002)
• Zlatna riba i istočni Ariel (2010)
• Noina mačka (2010) – награда „Григор Витез“
• Puna vreća laži i drugi igrokazi (2011)

Радиопиеси

• Albatros (1990)
• Arielov otok (1993)
• Mlinovi (1993)
• Pisma drugom čuvaru (1995)
• Barka bez vesla i bez jedra (1996) – награда ASSITEJ за драматичен текст за млади хора
• Krivotvoritelji (1997)
• Devet oktava (1998)
• Žena sa zmajem (2002)

Детско-юношеска литература

• Esperel, grad malih čuda (1994, 2006) – разкази
• Kuća iznad čudovišta (1996)
• Četiri strašna Fufoždera i jedan mali Fufić (2001) – награда „Григор Витез“
• Savršen otok (2002)
• Godina bez zeca (2004)
• Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
• Sunčev sjaj (2005)
• Priče o godišnjim dobima (2007)

Книги с картинки

• Bajka o Sigismundi i Krpimiru (2004)
• Crtež ispod bora (2004)
• Vendolin iz krojačke ulice (2004)
• Mjesečeva splav (2004)
• Proždrlica, Mačak i lisica, Ptičar i crna vrana, Pjetlićeva družina, Zec, medvjed, čovjek i lisica (2006) – етноприказки
• Mjesec u prosincu (2008)

Документалистика

• U potrazi za Ivanom (2006) – биография на Ивана Бърлич-Мажуранич, награда „Ксавер Шандор Гялски“
• Bečke priče (2007)
• Zagrebačko djetinjstvo šezdesetih (2017) – автобиография
• Zapisi o kući, zapisi iz odsutnosti (2020) – автобиография

Преводи

избрано

• „Книга за джунглата“ от Ръдиард Киплинг
• „Есенни котки“ от Мирям Преслер
• „Хайди“ от Йохана Спири
• „Пътешествията на Гъливър“ от Джонатан Суифт
• „Конференцията на животните“ от Ерих Кестнер
• „Хрониките на Нарния“ от Клайв Стейпълс Луис
• „Лейди Сюзън“ от Джейн Остин
• „Дневникът на Грасмър“ от Дороти Уордсуърт
• „Животът на трубадура“ – средновековни текстове
• „Домът на духовете“ от Вирджиния Улф
• „Морски труженици“ от Виктор Юго
• „Замъкът на сърцата“ от Гюстав Флобер
• „Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер

Екранизации

• 2020 Glumci iz karantene – тв сериал, 1 епизод, текст

Източници

• ((en)) Библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в официалния сайт
• ((hr)) Биография и библиография в Дружеството на хърватските поети
• ((hr)) Биография и библиография в „E-lektire“
• ((en)) Биография в „Q21“
• ((de)) Биография в „Traduki“ Архив на оригинала от 2021-04-11 в Wayback Machine.
• ((hr)) Биография в „Ljevak“

Външни препратки

• Официален сайт на Саня Ловренчич
• Саня Ловренчич в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sanja Lovrenčić в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​